Sunday, May 7, 2017

* * *

Сега повече от всякога обичам това място, с просторните поляни, подредените орехи, стария канал, изоставените къщи, смешната църквичка, съборените дувари, коларския път. Село на спомени, безгрижни детски лета, гугутки, черници, макове, жито. Село на забравата и топлия хляб, на черешите, на вишните, но най-вече село на дядо. 


























No comments:

Post a Comment