"Места за загубване"

Този град. Толкова ми е трудно да пиша за него, моят вечен любовник и враг. Толкова пъти съм бягала от него, а той някак все успява да ме върне към себе си. С тесните си улички, вездесъщите си стълби, малки прозорчета, чешми, калдъръми, котки и бръшлян, този град ме омайва, приспива нуждата ми да пътувам. Дори след двадесет и шест години, той винаги успява да ме изненада с някое скрито свое лице, някой ъгъл, който съм пропуснала.Зимата тук никога не е една и съща, пролетта никога не е еднакво зелена, има нещо специално във въздуха, някаква тайнствена многовековна магия, която ме кара да се губя.Всеки ден.