Най-накрая дългоочакваното сменяне на надморската височина се случи! Балканът ни пропусна през себе си сред облаци и мъгли, по зелени била и тесни пътеки, а за водач ни изпрати едно гальовно овчарче, което ни съпроводи почти до Дерменка. Хижата ни посрещна с отличната супа от кладници, студена бира, хора, песни и танци, дружелюбни лисици и звездно небе; а на сутринта с подбити крака, но пълни сърца и изгорели носове, слязохме благополучно в долната земя.
винаги е удоволствие да ти гледам снимките : )
ReplyDeleteВинаги е удоволствие да отговоря на милите ти думи ;)
ReplyDelete