Още едно изкачване, истинско, силно, сериозно, старопланинско медно-месечно изкачване. Още една посетена мечтана дестинация - хижа Амбарица. Ако още не сте чули за фестивала на боровинките, то той се провежда за втора година и набира сериозна скорост. Чудно местенце, с невероятна гледка към връх Купена и връх Ботев, чуден подбор на музика, позитивна енергия и зелено мислене. Естествено, няма да лъжа, имаше си и не особено обмислени организационни моменти, но дори и в комбинация с ужасния наклон на палатката ни, сините ни хълбоци и досадното чакане на опашки за храна/тоалетна/бира, фестивалът си остава едно добро преживяване. Само ми се иска да се кача до хижата още един път това лято, когато няма никой и преходът е самотен; тогава съм сигурна, че ще усетя още по-силна любов към мястото. Защото вече го обичам почти безусловно!
No comments:
Post a Comment