* * *

 Ех, този Балкан, все едно пъпът ми е хвърлен тук, не мога да му се нагледам.

 В последния ден на Януари си направихме пикник на един баир над селото, който прерасна в 10 километрова разходка до махала Коевци над Орешак. Колко малко слънце трябва на Земята да се преобрази, да се загрее дотолкова, че да можеш да седнеш в меката миналогодишна трева и да усещаш топлината й. По калните пътеки почти нямаше следи от снега, който до преди седмица беше затрупал хълмовете до коляно. Представете си изненадата ми, когато открихме и първите цъфнали кукуряци, малките им, зелени главици се подаваха навсякъде по южните склонове. И този път, като един друг път преди няколко години, ни придружи същото златно куче, явно наш почетен спътник по съответния маршрут. Денят, който расте пред очите ни, ни позволи да спираме често, а накрая приключи с впечатляващ залез над далечната Козя Стена.

И все пак, въпреки топлото време, през целия път замръзналата глава на Амбарица достолепно ни напомняше, че зимата не си е тръгнала и може всеки момент да слезе пак в ниското.