Дългоочакваната смяна на надморските височини е факт. Колко го обикнах това място, само то знае! Дъждовете са прокарали нови водни пътечки сред дърветата, стоим до огъня и слушаме като омагьосани песните им. Няма ток, няма звуци от цивилизацията, само звезди, вода, планина, камък, дърво.Колко тъмно е тъмното, колко тихо е тихото там горе. Само прозорчето на баба Дана просветва утешително, силуета й наведен над свещта и книгата.
No comments:
Post a Comment