Козя стена - завръщането!

 Три години по-късно се случи отново да крачим по пътеките към хижа Козя Стена. Чудно ми е защо не сме се качвали толкова много време на там, толкова е красиво и просторно. От последното ни ходене там, хижата се е превърнала в малък високопланински рай за свободно мислещи хора. Всички коридори са декорирани с фотографии от един конкурс (моя милост има честа да бъде сред избраните да красят стените на хижата), всичко говори за алтернативно отношение към живота, а сред будистките молитвени флагове се чувствах сякаш сме покорили някой връх в Хималаите. Хижата е много посещаема, кухнята им е основно веге, което мен лично зарадва доста, макар, че бях приготвила голяма партида лещени кюфтенца; пяхме песни с китари, гледахме огромния корем на Балкана, изпратихме слънцето и се презаредихме. На следващия ден преборихме вятъра и слязохме в ниското със сладка умора в краката, но с пълни догоре душевни батерии.