Сега повече от всякога обичам това място, с просторните поляни, подредените орехи, стария канал, изоставените къщи, смешната църквичка, съборените дувари, коларския път. Село на спомени, безгрижни детски лета, гугутки, черници, макове, жито. Село на забравата и топлия хляб, на черешите, на вишните, но най-вече село на дядо.
No comments:
Post a Comment