Tuesday, May 22, 2018

* * *

Днес за пръв път се докоснах истински до още една отложена в годините моя мечта.Общо взето всичко, което успях да направя на тази мини стеничка, е да разбера колко малко още мога да изкатеря, но за мен в главата ми и тялото ми началото е поставено. В тридесетте си усещам започващия нов етап,в който да подложа лимитите си на тест, да надградя, да превъзмогна, да научна, за това когато се обърнах назад и разбрах, че съм изоставила, забравила, неглижирала толкова свои цели и желания, малко се засрамих от по-младата себе си. Едно по едно, със ситни, но устремени крачки, смятам да изпълня мечтите на двадесетгодишната аз, която все нямаше време, все нямаше сила, все не можеше физически и психически, все правеше нещо друго, което е по-важно. Всъщност най-важно е да изживеем живота си по начините, които наистина искаме, да направим онези неща, които изискват от нас, които ни вадят от зоната на удобен комфорт, които ни карат да преодолеем себе си, тялото си, мозъка, който блокира и го е страх. Защото, както на всички е ясно, животът е твърде крехък и кратък да бъде пропиляван в колебания  Та така.


2 comments: