* * *

" Като разказвам - има ме, като мълча - никак ме няма. От думи сме направени и в думи ще се превърнем, тъй учеше Гаустин. А Господ се пулеше насреща му. Как преиначаваш приказките, проклетнико, от пръст съм те правил и в пръст ще те превърна, прах при прахта. Гаустин се смееше архангелски, пляскаше с крила (всичко можеше той) и викаше : Ти си ме направил от пръст, аз теб от думи. Да видим сега кой е по-голям майстор. Ако аз си отида преди теб, срам за майсторлъка ти. Много ти е нетрайна изработката.
И смехът му откънтяваше из празните небесни коридори, а Господ, едно сърдито старче, размахваше патеричката си след него и предизвикваше немощни мълнии."

Георги Господинов