Friday, December 25, 2020
Wednesday, November 18, 2020
За изборите и хората.
Отдавна се каня да седна и да напиша този текст (като повечето ми подобни текстове, които явно трябва да се натрупат, отлежат и ферментират преди да добият краен вид, така и този се оформаше бавно). Ще тръгна малко отдалече, с идеята да стигна до етапа, в който се намирам в момента, защото при мен точно така са се случили нещата и най-вече, защото са много дълбоко свързани.
Това е всичко - бамбукова четка за зъби, дезодорант в биоразградима опаковка, твърд шампоан в биоразградима опаковка, паста за зъби е стъклен буркан, крем за лице в стъклен буркан. Толкова. Никакви гримове, никакви тоници, никакви бои за коси, минимум химия, минимнум пластмаса. Козметика от етични източници, без да е тествана върху животни.
През месец януари тази година предприех най-накрая една от най-важните стъпки в живота си - след дълги години на вегетарианство, преминах на следващото стъпало и изчистих всякакви животински продукти от менюто си. Знам, че ако кажа, че съм станала веган, това автоматично ще отблъсне достатъчно хора от тази публикация, но моля ви, останете с мен до края ѝ, защото нямам за цел да ви агитирам, а само да ви покажа една друга възможност. Тази възможност можете да модифицирате както вие сметнете за добре и да приложите колкото можете за себе си на практика. Също така не искам да се изявявам като инфлуенсър и да твърдя, че съм експерт в дадена област, но вярвам, че качествения обмен на информация и опит е това, което формира адекватно и смислено общуване, нали така?
Та, къде бях?
Да.Разказвах ви, че преди почти година преминах на изцяло растителен начин на хранене и това доведе до много промени в мен и в домакинството ми. За самото преминаване и последвалите месеци на адаптация бих говорила отделно, за това минавам по същество. Защо започнах публикацията си с веганството? Защото то е един от основните стълбове на устойчивия начин на живот (sustainable living), а това е една от най-актуалните за мен теми в момента, а и въобще през последните няколко години. А какво е устойчив живот - това е лайфстайл, който цели да намали индивидуалния или колективен въглероден отпечатък върху планетата, както и да редуцира използването на земните ресурси (https://www.sustainablejungle.com/sustainable-living/what-is-sustainable-living/) Във времена на консуматорството и вилнеещ капитализъм, този минималистичен начин на живот, който се вълнува от the big picture и състоянието на нашата ЕДИНСТВЕНА планета, е една чудесна алтернатива.
Но защо наистина ме вълнува толкова това? Нали една птичка пролет не прави?! Ами знаете ли, например, колко отпадък всъщност изхвърля България средно на година? Отговорът е - 17000 кг. на глава от населението - https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Waste_statistics/bg Без майтап! Всеки един от нас през 2016-та година, когато е съставена тази статистика, е образувал по 17000 килограма отпадък, който в най-голямото си количество е пластмаса. Говорете ми пак за птичката и пролетта. В световен мащаб на човек се пада производство от по 1 тон пластмаса годишно. Представете си добре тези мащаби! Може би вече знаете за плаващия остров от пластмаса в Тихия океан? Чували ли сте, че първата произведена пластмаса в света е ОЩЕ тук, защото ѝ трябват около 500 години да се разгради?Може би не знаете, обаче, че човек поглъща с храната и водата си средно 73 000 малки частици пластмаса годишно. Тези частици идват в много голям процент от бутилираната минерална вода, но също и от рибата, която слагате на масите си. Но да оставим на страна тези числа и да поговорим малко за близкото бъдеще. Устойчивият начин на живот за мен лично е точно това, една своеобразна инвестиция в нас и в бъдещето на планетата ни, която, колкото и да не ни се вярва, не се намира в особено добро здравослновно състояние. Климатичните промени, чието съществуване толкова силно се отвхърля от хора на ръководни постове и от най-големите компании ( които са сред основните причинители на същите тези промени), са научно доказан ФАКТ и ние тепърва ще започваме да усещаме тяхното негативно влияние. За пръв път тази есен ледения пояс на Северния ледовит океан още не се е оформил, което означава автоматично няколко неща - по-малко планктон, който да усвоява CO2, по-малко лед, който да рефлектира слънчевите лъчи обратно в космоса, по-топла вода, която да разтапя останалите ледници, по-високо ниво на световните океани, още по-топла планета. Защо не се формира лед и какво общо има това с нас? Най-логичното обяснение е повишаването на температурите, а основния източник на това затопляне е в човешката дейност. Да! Над 95 процента от промените в климата са резултат на нашите действия или бездействия. Време е да започнем да гледаме на света холистично и да проумеем, че например изсичането на тропическите гори е директно свързано с отглеждането на добитък и оттам с храната ни, а оттам пък с намаляването на важни дървесни видове, които служат за сюнгер в преработването на CO2, което пък от своя страна засилва парниковия ефект. Пожарите? Наводненията? Изчезването на растителни и животински видове? Плаващият остров от пластмаса? Загиването на кораловия риф? Все резултати от нашите избори. Ако това не ни харесва и искаме съзнателно да намалим своя принос към една задаваща се глобална катастрофа, тогава е редно да преосмислим първо най-ежедневните си решения. Аз лично държах да коригирам няколко основни сфери и за мен това стартира с какво ядем у дома, в какво е опаковано, къде го изхвърляме, какво стои зад производството му, колко е етично и колко е всъщност необходимо на тялото. Това пренареждане елиминира голям процент от преработените храни и даде място на друг модел на хранене - растителния. От там нататък нещата тръгнаха по съвсем естествен път на премахването и на излишната пластмаса - логиката ми на "Има ли опаковка от пластмаса, вероятно е по-добре да не го ям", се прехвърли и в други сфери от ежедневието на домакинството ми. Преди смятахме, че е е достатъчно да хвърляме разделно, но сега знаем, че рециклирането е само едно от колелцата в машината; преди мислехме, че да пазаруваме в наша чанта за многократна употреба е добро решение, сега знаем, че като пазаруваме насипно 80 процента от продуктите си и си носим наши торби в различни размери за всичко, сме избрали по-разумния вариант. Оказа се, че в Търново има достатъчно места, които са напълно ок с това да използваш свои торбички от плат и дори се оформя като тенденция. Намерихме много от основните овкусяващи продукти в стъкло, започнахме да купуваме основно в буркани или консервени кутии. Изглежда трудно, но всъщност е въпрос на изграждане на навик.Същото важи и за козметика и ето тук вмъквам снимка на всички общо козметични продукти, които ползвам от половин година насам.
 |
Всички продукти от снимката ги има в DM и Лили, като най-скъпа е пастата за зъби, но пък нали е важно какво слагаме в устите си. Отказах се също от омекотителя, от спрея за освежаване на въздух, от тоалетната хартия с аромат и пакетирана в найлонови опаковки, от блокчетата за тоалетна, от стреч фолиото.
Не искам да рискувам да ставам прекалено отегчителна или назидателна с тази си публикация.
Искам най-вече да споделя опит и да получа обратно от вас същото, защото усилията ни не са напразни, защото на света не му трябват 5 zero waste домакинства, а стотици устойчиви. И да, далеч съм от утопията на нулевия отпадък, нямам необходимото място, време и ресурс да правя в дома си всичко, все още има мноооого неща, които не мога да елиминирам съвсем. Например още не мога да се справя с пластмасата от гела за съдове - купувам голям литраж и го наливам в малки съдинки, но това е само временно решение; същото се отнася и за препаратите за почистване, голям проблем са и продуктите за месечен цикъл (моля ако някой, четящ този предълъг текст, има опит с менструалната чашка или превръзките за многокатна употреба да ми пише!!!!) . Проблем се появи и с козметичните продукти, които вече имах у дома и реших да не ползвам повече - спирала за мигли, кремове за ръце, лак за коса, все химия, която на инстинктивно ниво не исках да слагам върху себе си повече. Те още си стоят в шкафа и чакат съдбата си, ако някой знае какво мога да направя с тях, моля да ми пише!!!! И да, още много други неща, които използваме, все още не са съвсем лишени от своя негативен отпечатък, но вярвайте ми, когато неусетно започнахме да изхвърляме болкук все по-рядко и неговото съдържание стана почти напълно органично (постилам кофата за боклук както баба ми правеше - със стари хартии), а ходененто до контейнерите за разделно хвърляне от няколко пъти седмично се редуцира до два пъти в месеца, си казах, че нещо добро се случва.
Приключвам, обещавам. Исках последно само да кажа, че ДА, от нас зависи много и ние сме тези, които държим решенията си в ръце. Независимо от къде ще започнем - дали ще е с промяна в пазаруването, дали ще е ходене пеша вместо с колата, важно е да мислим цялостно, да помним, че ние сме неделима част от една голяма система, от която също така зависим. Хубаво е новото време на технологии, достъпна информация, бързо решение на проблемите на бита, големия избор. И тогава следва да помислим най-вече НИЕ какво правим с всичките тези възможности! Защото, както знаете, нямаме PLANET B.
Subscribe to:
Posts (Atom)