Училищни приключения

Всъщност никога не съм публикувала нищо, свързано с двете ми работни места. Аз съм нещо като Кларк Кент/Супермен- учител на повикване и супергерой-кулурен деец.В действителност пет дни от седмицата дишам, мисля и активно действам тук , което отнема много енергия. Два дни обаче преподавам рисуване в едно от най-елитните училища в регион Велико Търново, което отнема ОЩЕ повече енергия. Да бъдеш млад учител в гимназия, където повечето ученици и ученички изглеждат по-големи от теб, а освен това преподаваш предмет, който е най-долу в графата на приоритетите им, си е меко казано предизвикателство. Всеки час е като да изграждаш кула от клечки върху плаващи пясъци.Защото когато си извън системата и методите ти на преподаване са най-общо поднесено, алтернативни; когато смяташ, че учителят трябва да бъде освен авторитет, също така и приятел; когато се бориш да научиш учениците си на максимално много за минимално малко време; когато ги мотивираш да вярват, че могат и искат да могат, и се нуждаят от изкуство в ежедневието си; то ти тогава не си просто поредния даскал, а си един Дон Кихот на образователната програма.И обичам всичко това, въпреки изпитанието, което е. Защото, когато надмогнеш вечното изнервяне, разочарование и очаквания, дадеш всичко от себе си, резултата е наистина впечатляващ. Независимо колко underrated е предмета ти на преподаване, ако си свършиш работата добре, то децата, които ще събереш около себе си, ще те направят истински щастлив. И ето ни-ние сме отбор, ние творим всеки според възможностите си, ние сме креативни, ние сме супер!

                                            

п.с. Знам, че е много трудно да се разбере къде е учителят в тези снимки, а и въобще :)

снимки личен архив