Sunday, November 8, 2015

Where the wild things are

Вървим сред дърветата в гората, листата под стъпките ни шептят приспивно и си мисля от колко малко имаме нужда за да живеем щастливо. Прекарах няколко отегчителни дни с хрема и кашлица, после едва успях да задържам главата на раменете си, защото бръмчеше от глупости, сама позволих поредните училищни разочарования, маневрирах в отношенията си с хората, ядосах се неколкократно, дори почти се отчаях, спах лошо и сънувах тежки, безсмислени сънища,  и всичко това за една малка, кратичка седмица. На дъното на съзнанието ми се напластява нуждата да живея по-различно, по-чисто, по-спокойно, както през лятото, когато сме на Орешак или кръстосваме Балкана. 


За мой късмет, до мен са застанали хора, които вероятно усещат неспокойните вълни, които ме заливат напоследък и ме заведоха в дивотията около града. Нарекохме пътеките около Преображенския манастир наш Горски дом, защото вървяхме по мек килим от листа, а и защото се чувствахме вкъщи. Мислено нарекох мястото още instant re-charger, освежаваща доза близост до истината и пъстър вдъхновител. 













                                                           Някой дребчо сигурно живее тук :) 





4 comments:

  1. аууууу, листата на корниза ме втрещиха!!!! и въобще - страхотни снимки, благодаря:)

    ReplyDelete
  2. И аз благодаря за думите, хубаво е да видя, че някой се навърта тук :)

    ReplyDelete
  3. Една разходка сред природата винаги връща доброто настроение ^^ И на мен много ми допада идеята за листата на корниза.

    ReplyDelete
  4. Браво! Дори аромата усетих! :)

    ReplyDelete