Вървим сред дърветата в гората, листата под стъпките ни шептят приспивно и си мисля от колко малко имаме нужда за да живеем щастливо. Прекарах няколко отегчителни дни с хрема и кашлица, после едва успях да задържам главата на раменете си, защото бръмчеше от глупости, сама позволих поредните училищни разочарования, маневрирах в отношенията си с хората, ядосах се неколкократно, дори почти се отчаях, спах лошо и сънувах тежки, безсмислени сънища, и всичко това за една малка, кратичка седмица. На дъното на съзнанието ми се напластява нуждата да живея по-различно, по-чисто, по-спокойно, както през лятото, когато сме на Орешак или кръстосваме Балкана.
За мой късмет, до мен са застанали хора, които вероятно усещат неспокойните вълни, които ме заливат напоследък и ме заведоха в дивотията около града. Нарекохме пътеките около Преображенския манастир наш Горски дом, защото вървяхме по мек килим от листа, а и защото се чувствахме вкъщи. Мислено нарекох мястото още instant re-charger, освежаваща доза близост до истината и пъстър вдъхновител.
Някой дребчо сигурно живее тук :)
аууууу, листата на корниза ме втрещиха!!!! и въобще - страхотни снимки, благодаря:)
ReplyDeleteИ аз благодаря за думите, хубаво е да видя, че някой се навърта тук :)
ReplyDeleteЕдна разходка сред природата винаги връща доброто настроение ^^ И на мен много ми допада идеята за листата на корниза.
ReplyDeleteБраво! Дори аромата усетих! :)
ReplyDelete