Home is where the heart is

Обичам това място, обичам го неистово и непоправимо. Обичам къщите му, мостовете, градините му, обичам животинките му, подивелите дворове, изгледа към Амбарица, залезите, горите, обичам хората му, енергията му, чувството, с което ме зарежда. Обикалям по вече добре познатите ми улички, надничам зад оградите и си представям в коя къща бихме живели, как бихме си подредили перваза на прозорците и къде бихме си сложили хамаците (и всичко това, въпреки, че всъщност имаме къща). Колкото и пъти да минавам по едни и същи стъпки, винаги има нещо ново, нещо незабелязано до сега. Вече едва чакам времето, в което ще сме там за постоянно, ще стоя до късно в градината, ще жвакам с жълти гумени ботуши и сламена шапка, ще плевя, ще правя хляб и ще рисувам на сянка под крушата, с поне две котки в скута.