Основно в снимки от последния уикенд, защото Никонът най-сетне се смили над мен и след двуседмично неснимане, проработи пак. Изтървах прекрасни кадри в Деветашката пещера и Крушунските водопади, които ме върнаха в далечно, забравено, първично време, в Ломидол или в някой сън, който ми се иска да сънувам често. За това пък успях да уловя специалния първи май, рожденият ден на скъпата ми майка, на която пожелавам наистина да стане на 110 години.
No comments:
Post a Comment