* * *

Завърнах се (ако въобще си е проличало, че ме нямаше).В последните дни на тази странна година ми се прииска пак да бъда себе си, такава каквато бях преди да ме налегне нуждата от промяна. Веднъж на две-три години преживявам един подобен трус, който ме принуждава да захвърлям и задрасквам неща, които до конкретния момент са ме карали да бъда щастлива, а изведнъж започват да ме дразнят, да ме измарят, да ме объркват. Та така и с блога, не за първи път му обръщам гръб, заключвам го, премахвам го временно, и неизбежно след това отново се връщам към него. Явно и 2016 е такава година, променлива, разтърсваща, малко по-сериозна, по-възрастна. Времето започва да изисква от мен да бъда по-адаптивна към моментите, към ситуациите, които ми предлага и още се уча, завинаги ще се уча.

Без да превръщам тази публикация в личен дневник, благодаря ви за търпението, които да сте, където и да сте. И бъдете щедри към себе си, всичко в този живот се върти и изменя, вие също!