Зимен Мазалат

Просто така.Заради красивото и кръговрата...

Февруари

изпраща своята любов и се извинява...

Първите дни на първия месец

се усещат като идваща пролет. Днес дори колелетата извадихме, толкова неестествено ми се стори, макар че се насладих на карането с цялото си омързеливено пост-коледно тяло.
Май ми се прииска малко сняг, малко студ по бузите, малко мирис на сладкиш с канела и мандарини, малко сгряващ билков чай, малко истинска зима преди истинската пролет.

* * *

В първите снимки- цар Януари. В следващите- опърпаният Февруари и плаха надежда за пролет. Днес в гората се чуваха птички и някак си ми се стори, че я усещам, че идва. Обаче сега пак вали сняг и си казвам, тая зима няма край, просто е вечна...

* * *

Завърнах се (ако въобще си е проличало, че ме нямаше).В последните дни на тази странна година ми се прииска пак да бъда себе си, такава каквато бях преди да ме налегне нуждата от промяна. Веднъж на две-три години преживявам един подобен трус, който ме принуждава да захвърлям и задрасквам неща, които до конкретния момент са ме карали да бъда щастлива, а изведнъж започват да ме дразнят, да ме измарят, да ме объркват. Та така и с блога, не за първи път му обръщам гръб, заключвам го, премахвам го временно, и неизбежно след това отново се връщам към него. Явно и 2016 е такава година, променлива, разтърсваща, малко по-сериозна, по-възрастна. Времето започва да изисква от мен да бъда по-адаптивна към моментите, към ситуациите, които ми предлага и още се уча, завинаги ще се уча.

Без да превръщам тази публикация в личен дневник, благодаря ви за търпението, които да сте, където и да сте. И бъдете щедри към себе си, всичко в този живот се върти и изменя, вие също!

За дългите вечери и късите дни...

Както обичам да казвам,  колелото на годината се завъртя, този път спокойно и плавно, без особени и резки промени. Първият месец почти си отиде, а вторият е кратък и отдолу под всичкия сняг и лед, Природата се готви за събуждане. Нетърпелива съм, както винаги, за зелени поляни и ярки минзухари, но студът все още пари и реже, всичко под краката ми скърца и търся инстинктивно домашното топло. Хубаво е, от друга страна, че дните минават бързо, защото и работното време минава по-неусетно, а вечерите мога да ползвам да чета, да пиша, да порисувам, да приготвя нещо хрупкаво или просто да се отдам на лентяйстване. 

Не крия от никого душевните си принадлежности и любовта си към старите религии. В студеното и тъмно огънят е най-обичан спасител и гледам да му отдавам почит. Мисля си също, че сега е момента за заземяване и изчистване на старото за новото, когато нощта бавно, незабележимо, но неизбежно започва да накъсява. Мисля си, че сега е времето за полагане на основите за през годината, каквито и да са те- било то за някакво начинание, било то за промяна в светоусещането, себеусещането, идеологията, визията или даже начина на хранене. Естествено не си въобразявам, че мога да постигна всичко, за което си мисля, но поне се опитвам да следвам някакво вътрешно усещане за промяна и раздвижване. Отново виждам колко много неща са ме дърпали назад през изминалата година и все още не успявам да се отърся от тях, но ги отбелязвам, осъзнавам ги, обработвам ги внимателно. Ясно ми е, че всички влачат старата си кожа след тях. Ясно ми е също, че такива мигове, които поставят много изпитания пред нас, са тези мигове, в които трябва да изорем почвата за да се посее нещо ново и чистичко. Поне така си мисля аз :)

Но стига бъбрене, сега към рецептата:

Овесени крекери: 

• 1 и 1/2 ч. чаша фини овесени ядки или овесени трици
• 1/2 чаена лъжица сол
• щипка сода бикарбонат
• 20 г. масло
• 80 мл. вода (една малка ракиена чаша)
• Овесените ядки/трици се смесват със солта и содата. Оставят се на страна.В тенджерка или метално канче се смесват водата и маслото. Загряват се докато маслото се разтопи и сместа започне да ври.Добавя се към овесените ядки и се разбърква докато се образува тесто, което се оформя на топка.Тестото се разточва на кръг върху хартия за печене и се нарязва на триъгълничета. Пекат се в предварително нагрятата на 150 градуса фурна, за около 35-40 минути, докато придобият златисто кафяв цвят. След като ги извадите от фурната, оставете ги да подишат и след като изстинат, приберете в кутия. Или пък излапайте веднага!

Зимата

дойде величествено - истинска Снежна кралица. Тихо е на село, тихо е и в града. Спят баирите, спят дърветата, улиците спят.Искам и аз да се свия и да заспя зимен сън, но вместо това стъпвам внимателно по заледените тротоари и си мисля за огън и топли чорапи. Въпреки това, въпреки топлолюбивата ми натура, не мога да лъжа- красиво е!

Безименните дни

Докато върша разни неща (приятни и не дотолкова приятни), вятърът е довял и Февруари. Все по-често си мисля за пролет, за цъфнали дървета, люляк и топло слънце. Уморих се да тракам със зъби, да прегръщам печките и да ми е винаги зачервен носа от студ! Дали и Зимата се е уморила си мисли за оттегляне? Надявам се. Винаги ставам нетърпелива, когато наближи месец март и времето си прави шегички- ту е слънчево и свежо, ту се свъсва и започва да вали отново сняг. Чакам с огромно настървение (като хлапе съм, знам) да свършат безименните дни,  да хвърля зимното яке и да обуя гуменките за разходка сред тревата :)