* * *

"Елипсата на един вик

о планините
се удря.

Там, над маслините,
ще прилича на черна дъга
върху синята нощ.

          Ах!

От вика като под лък на виола
затрептяха
далечните струни на вятъра.

          Ах!

(Хората в пещерите
гасят своите свещи.)

          Ах!"

(из стихосбирката "Стихове за канте хондо", 1921

Федерико Гарсия Лорка)

Мисля често за този стих, харесва ми това о, което илюстрира вика, оглеждам го, влизам в елипсата му, после сядам да пиша. Напоследък ми е турбулентно, вглеждам се във всички о-та като викове за помощ. Ще мине, казвам си, ще мине.