Съжалявам, че не мога да бъда убедена в това, че ако стоя заключена в дома си седмици наред, ще бъда здрава и ще живея нормално. Разбирам сериозността на проблема, но решенията, които ми се предлагат не ми се виждат най-правилните - при тая чудна пролет навън, в кипящата от енергии гора, където няма никой или срещаш съвсем рядко хора, да стоя под ключ и да мисля само за болести ми се струва равносилно на самоубийство. Съгласна съм да стоя в дома си през по-голямат част от времето, спазвам социална дистанция, нося маска в магазина, но имам нужда и от въздух, от слънце, от горица за да държа страховете в карантина и да бъда добре. Знам,че не съм само аз така и се надявам паниката, граничеща с истерия, да премине бързо, както вярвам, че ще премине и този вирус.
No comments:
Post a Comment