Носталгия

Songs for rainy days

 

Сутринта на годината

започна с миналогодишни круши, слънце по дървения под у нас, късо кафе и аромат на мед и ванилия.Такава си я пожелавам до края - топла, сладка и домашна.

Дом II

в който светлината си играе на воля.

Дом,

на чиито чардак има две столчетата, на които в близко-далечното бъдеще ще се четат книги, ще се пие чай и ще се гледа към Амбарица.

Вкъщи

е тук:

 Календар от Милена Чолакова

 и тук:

И си мисля за времето, когато и двете ще са на едно място.

Home is where the heart is II

От всички снимки и обяснения в любов на Орешак, излезе, че никак не умея да живея в настоящето и да се наслаждавам на момента. Това си е така, I am a helpless dreamer.Независимо от този факт, аз изпитвам същата непроменена обич и към Търново, моя роден град,  който напусках толкова пъти, че винаги в крайна сметка се завръщах обратно.

Дори и да не живеем на село постоянно на този етап, къщата, която сме наели в една тясна, стара търновска уличка, носи своя дух и очевидна романтика. За година и половина, откакто сме наематели, успяхме да превърнем нещо чуждо в наше - размествахме, подреждахме, декорирахме, боядисахме стените в абсурдно прасковено, направихме си табелка за вратата и научихме всички местни котки да спят на балкона ни; а аз се постарах за нула време да препълня до козирката малките стаички с какво ли не. През годините на местене от град на град, квартира на квартира, изживяването и носталгията винаги са били съпътствани с огромни количества багажи, книги, картини, чаши за чай, вазички, свещи и какво ли още не. Някой ден, когато се наложи да се изместим, ще трябва да наемем товарен влак. Някой ден, когато се изместим на мечтаното място, тази къщичка и всичките й шумове, спомени, поскърцвания, радости и вечери ще ми липсват.

Етаж 1 

        

   

 Етаж 2 ( без балкона, твърде ми е студено да излизам там напоследък)