Синеморства II

и щипка Царево

Синеморства

За другото море

тихото, спокойното като прегръдка рано сутрин море.За студения пясък, за ятата птици в порозовялото небе, за тънките лилави облаци, за голямото огнено Око. 

По пътя (част 2)

Странно е да пиша за пътя, след като вече сме в края му и последното пътуване за сезона ще бъде (тъжно и носталгично) към градски шум, квартира и поредна нова учебна година. Така или иначе съм благодарна, че лятото ни беше препълнено с нови места, незабравими гледки, планински нощи и морски бризове. След приключението "Беглика фест" и над 350 километра, благополучно акустирахме на южното ни черноморие (винаги ми е били по-близо до сърцето и темперамента). Четири дни се клатушкахме като лодки в безвремието на Приморско и Синеморец, взирахме се в почти неестествено синьото небе, плувахме по гръб в топлото море и строихме пясъчни замъци в мислите си.
Когато се наситихме на цялата синева и Балканът ни призова в къщи, заварихме ранна есен...

***

Едно пролетно кратко море в детайли (трети подред училищен пленер).Облаци, сърдтити гларуси-пирати,  топъл пясък, но още студена вода."Рано е още, рано е", казва морето.Спомен от детските години, понесен като сапунен мехур от вятъра. Пълен джоб с миди, рапани и няколко рисунки за спомен.