* * *

или октомврийски пикници с любими хора 

Октомври

"Какъв хубав камък"

вместо мои, ето думи на Мария Донева:

Пастелна земя с цветове умълчани.
Полета разтребени. Кротки поляни.
Кафяво, прошарено. Шипки и сламки.
И пътища като напукани рамки.
Това е спокойствие. Не е умора.
Картина, приятно лишена от хора.
Току под небето – резка в акварела –
баири от синьозелена дантела.
И точно до пътя – подробност последна –
един топъл камък, на който да седна.
С прозрачни копита, със мека муцуна,
дойде тишината, за да я целуна.
Оса ли ме жилна, тъга ли ме жегна –
какъв хубав камък, под който да легна…

Закъсняло лято

Пъстри пейзажи

нарисува лятото

и си замина.

                              

                                      Димитър Палазов