Голямото колело на тази година най-сетне се завърта (или така ми се иска). Пътувайки през променящия се пейзаж, си мисля как всичко е едно непрестанно кръгово движение, как старото отстъпва място на новото, как всяко същество е създадено да умре и да се прероди по-късно, как в Земята спят малки зрънца, които скоро ще станат жито, цвете, дърво, как ще увехнат на зима, само за да се върнат отново на пролет. Душата ми намира много утеха в тази мисъл.
Наближаващият християнски празник (без да искам да разсърдя никой) до огромна степен носи езическата символика на този непрестанен цикъл. Под цялата окраса, медийните изкушения, врявата и суетата, не празнуваме ли именно това - краят и началото, буйният нов живот и тихото отминаване на старото, смъртта и прераждането?
Послушайте, почувствайте, потанцувайте и отпразнувайте живота!
<3
ReplyDeleteТъкмо днес си мислех за теб :3 Телепатия
ReplyDeleteНевероятни цветове по яйчетата! :ОО
ReplyDeleteГолямо рисуване си беше ;)
ReplyDelete