А днес...

Вали като късна есен, небето се е начумерило, градината е кална, по пътеките се разминават само охлюви, студено е дори и вътре в къщата.Искаше ми се да покарам колело по поляната, да сляза до реката и да отпразнувам края на учебната година и началото на (дългоочакваните) лятна ваканция и слънцестоене, но нейсе! Вместо това подредих стаите, гардеробите, нанесох се символично, полюбувах се на хербария, порисувах и почетох. И докато пиша тези редове, небето се избистря, дъждът е намалял, мъглите пълзят по тялото на планината, а вятърът е донесъл крехките лъчи на залеза на първия ден от лятото.  

Добър фон за дъждовни следобеди е това.