Friday, August 21, 2015

Сто години лято

 Днес отново вали и ме кара да мисля за меланхолия, пожълтели листа, мокри калдаръмени улици и забързани крачки.Как бързо се изтарколи и това лято, гореща златна пита, на която все още държим крайчето. Изминахме толкова път, а сърцето ми иска още и още, иска жарки следобеди, иска топли нощи и прохладни сенки, иска огън до реката, иска да наднича през прозорци на влакове, иска блеснали хоризонти и билото на Балкана. Дъждът ме унася, котката се е свила на кълбо, а знам, че има още малко, още една слънчева нишка от август, и не съм се подготвила за есен. Влязло ми е лятото под кожата, белязало ме е с лунички по носа, като весело дете е, което не иска да ходи на училище (или това бях аз?). Мечтая за сто години лято...





3 comments:

  1. бих предложила 100 години есен, топла, цветна, уютна...любимия ми септември с прохладни утрини, топли следобеди, спокойни вечери с чаша вино! Октомври-цветен ,огнен,цигански, почти летен, с есенни листа във вазите и далечен полъх на зима, ноември с мъглите, цветните шалове и топлите пуловери!Не тъгувай за лятото, толкова е красиво всичко останало!!!

    ReplyDelete
  2. И аз искам лято, лято!

    ReplyDelete
  3. Лято завинаги <3 (ок, може и порядъчни дози есен и пролет).

    ReplyDelete