Днес отново вали и ме кара да мисля за меланхолия, пожълтели листа, мокри калдаръмени улици и забързани крачки.Как бързо се изтарколи и това лято, гореща златна пита, на която все още държим крайчето. Изминахме толкова път, а сърцето ми иска още и още, иска жарки следобеди, иска топли нощи и прохладни сенки, иска огън до реката, иска да наднича през прозорци на влакове, иска блеснали хоризонти и билото на Балкана. Дъждът ме унася, котката се е свила на кълбо, а знам, че има още малко, още една слънчева нишка от август, и не съм се подготвила за есен. Влязло ми е лятото под кожата, белязало ме е с лунички по носа, като весело дете е, което не иска да ходи на училище (или това бях аз?). Мечтая за сто години лято...
бих предложила 100 години есен, топла, цветна, уютна...любимия ми септември с прохладни утрини, топли следобеди, спокойни вечери с чаша вино! Октомври-цветен ,огнен,цигански, почти летен, с есенни листа във вазите и далечен полъх на зима, ноември с мъглите, цветните шалове и топлите пуловери!Не тъгувай за лятото, толкова е красиво всичко останало!!!
ReplyDeleteИ аз искам лято, лято!
ReplyDeleteЛято завинаги <3 (ок, може и порядъчни дози есен и пролет).
ReplyDelete