Ами да, всъщност аз все още и въпреки всичко творя. Често се чудя има ли смисъл да продължавам да трупам картини и рисунки, след като не изпълняват изконната си функция да красят физическия свят. Често се чудя също дали, опитвайки се да провокирам учениците си да създават изкуство, не ги обричам на същите вечни тревоги и колебания- защо творя, изкуството ми струва ли въобще, мога ли да се реализирам като художник, защо никога не успявам да уловя точно образа в главата си, достатъчно добър ли съм и тн. и т.н.... Понякога правя изкуство точно на пук на тези мисли и притеснения, а понякога го правя, защото напира и иска да излезе. Иначе рядко се отчайвам от българската действителност, но все повече ме тревожи и друго - има ли смисъл да бъдеш творец именно тук? След приемането на поредния осакатяващ изкуството закон, започвам да изпитвам лична обида към конкретното министерство и всички министерства като цяло. Няма да мрънкам и да се жалвам, но в мен се заражда едно особено нежелание да отъждествявам умствения си труд с тази държава.Отказвам да бъда черногледа и да пълня този пост с излишен негативизъм, но се страхувам за правото на всеки да изразява вътрешния си свят чрез изкуствата, страхувам се понякога и от самото право. Не само защото е нож с две остриета, а защото е могъщо и силно. Може би за това от МОН предпочитат да го ликвидират, че току виж сме станали по-духовни и мислещи?
Страхотни са!! Трябва да направиш някой ден и картички от тях!
ReplyDeleteБлагодаря ти! Всяка година по Коледа правя картички; преди, когато все още имаше къде да ги излагам, беше голямо удоволствие да видя нещата си принтирани. Сега не съм сигурна, но вероятно пак ще принтирам :)
ReplyDeleteТолква много усмивки по детски!
ReplyDeleteТи знаеш ли, че пречистват? Почувствах се почти като на 12. :)
Благодаря ти!
Радвам се :) Това е в основата на изкуството, да усмихва и пречиства!
Delete