Птичковците, къщурковците

и заецът.

Тайната градина

Вместо преразказ...

Тайната градина избуява в душата ми.

(Или е самата ми душа?)

Тя е моето място за усамотяване, за размисъл, за осезание. Градината ми е разнообразна и пъстра, в нея има какви ли не чувани и нечувани видове, които аз съм посяла, ти си посял, животът е посял. Моята тайна градина е свободата да мога да бъда себе си, да обичам света, да създавам. Тя е също мое ателие, където скулптурирам, изрисувам, оцветявам своята лична истина. Тайната ми градина е мой огледален свят, мой малък космос, мястото, където птиците на въображението ми летят на воля, знанието и вярата ми предат своите нишки, идеите се преплитат една в друга като клони на стар дъб.

В моята тайна градина са се вкоренили старите религии на рода, на славяните, на келтите, на мъдрите и древни жени и мъже. Образите, които цъфтят в нея, разказват отдавна забравени истории, носят вечните символи върху челото и гърдите си, възхваляват майката, жената, богинята, обичат дълбоко първосъздателката - Природата. Магията се завърта в спирала, в кръг, в хоро, облива градината в акварелни цветове и тя цъфти, расте, плоди се.

Моята тайна градина всъщност не е тайна, тя е разтворена книга, която всеки може да прочете, да обикне, да замечтае. 

Разгледай я, разгледай ме.

 А ти, застанал пред мен - картината, коя е твоята тайна градина?

За дългите вечери и късите дни...

Както обичам да казвам,  колелото на годината се завъртя, този път спокойно и плавно, без особени и резки промени. Първият месец почти си отиде, а вторият е кратък и отдолу под всичкия сняг и лед, Природата се готви за събуждане. Нетърпелива съм, както винаги, за зелени поляни и ярки минзухари, но студът все още пари и реже, всичко под краката ми скърца и търся инстинктивно домашното топло. Хубаво е, от друга страна, че дните минават бързо, защото и работното време минава по-неусетно, а вечерите мога да ползвам да чета, да пиша, да порисувам, да приготвя нещо хрупкаво или просто да се отдам на лентяйстване. 

Не крия от никого душевните си принадлежности и любовта си към старите религии. В студеното и тъмно огънят е най-обичан спасител и гледам да му отдавам почит. Мисля си също, че сега е момента за заземяване и изчистване на старото за новото, когато нощта бавно, незабележимо, но неизбежно започва да накъсява. Мисля си, че сега е времето за полагане на основите за през годината, каквито и да са те- било то за някакво начинание, било то за промяна в светоусещането, себеусещането, идеологията, визията или даже начина на хранене. Естествено не си въобразявам, че мога да постигна всичко, за което си мисля, но поне се опитвам да следвам някакво вътрешно усещане за промяна и раздвижване. Отново виждам колко много неща са ме дърпали назад през изминалата година и все още не успявам да се отърся от тях, но ги отбелязвам, осъзнавам ги, обработвам ги внимателно. Ясно ми е, че всички влачат старата си кожа след тях. Ясно ми е също, че такива мигове, които поставят много изпитания пред нас, са тези мигове, в които трябва да изорем почвата за да се посее нещо ново и чистичко. Поне така си мисля аз :)

Но стига бъбрене, сега към рецептата:

Овесени крекери: 

• 1 и 1/2 ч. чаша фини овесени ядки или овесени трици
• 1/2 чаена лъжица сол
• щипка сода бикарбонат
• 20 г. масло
• 80 мл. вода (една малка ракиена чаша)
• Овесените ядки/трици се смесват със солта и содата. Оставят се на страна.В тенджерка или метално канче се смесват водата и маслото. Загряват се докато маслото се разтопи и сместа започне да ври.Добавя се към овесените ядки и се разбърква докато се образува тесто, което се оформя на топка.Тестото се разточва на кръг върху хартия за печене и се нарязва на триъгълничета. Пекат се в предварително нагрятата на 150 градуса фурна, за около 35-40 минути, докато придобият златисто кафяв цвят. След като ги извадите от фурната, оставете ги да подишат и след като изстинат, приберете в кутия. Или пък излапайте веднага!

(илюстриран) Монолог

Ами да, всъщност аз все още и въпреки всичко творя. Често се чудя има ли смисъл да продължавам да трупам картини и рисунки, след като не изпълняват изконната си функция да красят физическия свят. Често се чудя също дали, опитвайки се да провокирам учениците си да създават изкуство, не ги обричам на същите вечни тревоги и колебания- защо творя, изкуството ми струва ли въобще, мога ли да се реализирам като художник, защо никога не успявам да уловя точно образа в главата си, достатъчно добър ли съм и тн. и т.н.... Понякога правя изкуство точно на пук на тези мисли и притеснения, а понякога го правя, защото напира и иска да излезе. Иначе рядко се отчайвам от българската действителност, но все повече ме тревожи и друго - има ли смисъл да бъдеш творец именно тук? След приемането на поредния осакатяващ изкуството закон, започвам да изпитвам лична обида към конкретното министерство и всички министерства като цяло. Няма да мрънкам и да се жалвам, но в мен се заражда едно особено нежелание да отъждествявам умствения си труд с тази държава.Отказвам да бъда черногледа и да пълня този пост с излишен негативизъм, но се страхувам за правото на всеки да изразява вътрешния си свят чрез изкуствата, страхувам се понякога и от самото право. Не само защото е нож с две остриета, а защото е могъщо и силно. Може би за това от МОН предпочитат да го ликвидират, че току виж сме станали по-духовни и мислещи?

тук и тук още от мен.

I'm not done yet

Или как липсата на идеи може да те подлуди.Нищо ново и стойностно за последните три седмици, освен безсмислено киснене в Интернет.А тук трябваше да има повече....

За времето

Мъчи ме липсата на време, наложителното  стоене пред монитора, жонглирането между преподаване и редене на изложби, между автобуси и спирки. Иска ми се да имам повече възможност да творя, седнала по турски на тревата, под някое дърво, а до мен чашата с чая и луличката. Без нищо да ме разсейва и дърпа, без да имам времеви лимит, без да се налага да бързам и да претупвам най-любимото си занимание.

"Сънища"А5 формат

"Индия"а5 формат

                                   

Още от мен може да видите тук. Дано вие имате време да вършите това, което обичате най-много!