Monday, July 17, 2017

Нежната анархия

Спомням си, че първия протест (тогава беше стачка), на който присъствах и бях дори съорганизатор, беше през '97-ма година, в парка до училище. София вреше и кипеше, инфлацията се покачваше за минути, дългогодишни спестявания се изпаряваха във въздуха, хората бяха бесни, бесни бяхме и ние, третокласниците.Въобще не разбирахме какво става, но по новините на Ефир Две и Канал 1 виждахме една огромна сила, сериозна човешка сила, която напира, напира да залее и сигурно ни е опиянявала и нас до степента, в която след часовете марширувахме по улицата между училище и близкия парк, размахвахме пръчки и стачкувахме.Разказвам това с известно умиление и защото мисля, че точно тогава, точно през тези смутни моменти в мен се е зародило някакво недоволство, което в годините е избуявало по различен начин и по различни причини и обстоятелства.
През бурния период на съзряване се бунтувах срещу буквално всичко - срещу училището, срещу родителите си, срещу интересите на другите, срещу гъзарите (както викахме на батките и кифлите едно време), срещу чалгата, срещу системата (каквото и да е означавало това понятие тогава), срещу общоприетите норми, срещу акнето и срещу самата себе си.Някои от тези бунтове са останали и до днес, други са приели нова форма, трети са единствено и само източник на житейски опит и малка доза срам. Като казвам бунтуване, представете си едно хлапе на 14 години, което попадайки в новата, враждебна среда на пубертета, бива поставено пред два избора - или да се слее с мнозинството и да бъде като всички останали, или да се обърне на обратно, да откаже да се смесва, да се бронира с тежка музика, обеци, мешки, безопасни игли, кубинки и прочее, и да се опита да оцелее при сблъсъците си с гореспоменатото мнозинство. Не ми се ще да го представям като геройски подвиг, но понякога беше ужасно трудно да игнорирам всички подигравки и блъскане по коридорите в училище, драсканиците по стените в тоалетните по мой адрес, грубото отношение на момчетата, които по това време откриваха чудото на метросексуалността. Всъщност като се замисля, може би е добре да премина през този период на съзряване по-бързо, за да стигна до съществената си идея. Преди 15 години, когато аз бях на 15, все още имаше активна ъндърграунд среда, имаше субкултури и някакъв вид алтернативно поведение, макар, че в очите на повечето хора, които ни гледаха насядали по облегалките на  пейките в парка, сме били просто шайка пропаднали наркоманчета (един от многото етикети, които получихме през тези години). До някаква степен разбирам колко абсурдно сме изглеждали през погледа на възрастните и всички останали, но същевременно си спомням, че между основните глупости, които върлуваха в разговорите на подрастващите представители на тази или онази алтернативна среда, имаше и много говорене за литература, за изкуство, за свобода, за онова другото, което ти позволява да надникнеш над фасадата на обществото, зад стените от лъжи, които медиите градят, зад модите, зад нормите. Една такава съзряваща анархия, недоволство от заобикалящото, бягане от вкъщи, пиене на бира по паметници и бентове, спане по градинките и мазите на студентите, пътуване на стоп от единия край на България до другия, четене и писане на поезия, която не е в рима, която не говори само за любов, слушане на сложна музика, която не носи едно единствено послание ( да, говоря за сексуалното послание), визия, която е полово неразграничена, въобще живеене на ръба между приетото от обществото и личната независимост. За родителите ни, израснали в умерено консервативния социализъм,  цялото преживяване сигурно е било потресаващо и не твърдя, че сам по себе си онзи избор да си "различен" не е бил радикален и опасен - много хора наистина потъваха и никога не изплуваха, всеки един от нас познаваше някой, който взима хероин или други субстанции, много често ставахме свидетели на побоища, често и нас шамаросваха, обаче за да мина на следващия етап, няма как да не отбележа, че именно в тази трънлива среда, именно с този отказ да бъдеш засмукан от масата, точно там се ражда жизненоважното критично мислене, пък ако щете дори гражданското съзнание. В последвалите години на студентство звукът на музиката се смени, дрехите също, средата се стесни, но моето лично самосъзнание започна да изкисва от мен да бъда активна и да имам позиция, да мисля за последиците от един или друг тип социално поведение, да искам да развивам не само себе си, но и обществената среда, в която ща не ща се намирам. Протестирах срещу какво ли не - срещу ГМО в България, срещу високите цени на тока, срещу най-малко две правителства, срещу застрояването на Карталската гора, срещу застрояването на Иракли, срещу още куп безсмислени решения на няКОЙ си там; подписах хиляди петиции, агитирах близките си да гласуват за разни малки, екологични партии, а не за огромните октоподи-властващи. Дълго време вярвах в протеста като единствено средство, мечтаех за революция, исках да има бунт, ако се наложи дори да има  кръв, смятах, че само това е начинът да се обърне колата и да започнем на чисто. За много неща може би не съм си давала сметка, може би до 2013-та, когато пламнаха Пламен и Траян. Може би чак тогава наистина усетих колко дълбоко в мен се е вкоренило онова семенце на детското, наивно, подражателско недоволство от януари 1997 г. Толкова ядосана и безпомощна никога не бях се чувствала преди това. На протеста на 3-ти март 2013г. в София ми се плачеше, молих се за истинско гражданско неподчинение, за пълна, всепоглъщаща обществена анархия, за сриване на системата; също така, докато гледах лицата на хората около мен, осъзнавах, че нещата няма как да се случат по този модел.
Гореспоменатата система, както наричаме абстрактната структура на управление и контрол, вероятно няма как да бъде разрушена отвън. Държа да отбележа, че под система, аз лично разбирам съвкупност от множество социални устройства, било то политически, военни, образователни, здравни, икономически или пък земеделски, защото за мен системата е многоглава ламя, която ние храним с всякакъв вид ресурси. Всички глави на тази изфабрикувана ламя го играят полезни, разбиращи, отзивчиви, нужни и всеотдайно работещи в полза на вечно мрънкащия данъкоплатец, ама всички добре знаем, че това е един не особено успешен куклен театър.И пак, за да не избягам твърде от идеята си и да вляза без да искам в една друга тема, която винаги, неминуемо води до разпри и разделяне на хората на отбори, ще кажа само, че според моето скромно мнение системата може да бъде излъгана. Да, точно така, да бъде измамена, но не по дребния измекярски начин, а да бъде приспана, да бъде объркана, да бъде събаряна тухла по тухла отвътре.
Дай примери, някои хора ще кажат. Добре тогава! Излезте от комфортната си зона.Спрете да гледате новини, спрете да гледате турски сериали, спрете да вдигате рейтинга на предавания като "Шоуто на Слави", спрете да вярвате на всичко, което телевизията, медиите и интернет ви казват. Недейте да псувате света на маса с чаша ракия, а направете нещо по въпросите, които ви тормозят, спрете да сравнявате Изтока със Запада, а започнете да се държите като европейци. Четете повече книги, учете се от историята, защото историята се повтаря, ходете на театър, ходете по музеи, ходете пеша, карайте велосипед до работа, спрете да слушате основно чалга и да хвърляте салфетки по клубовете на разни мазни мутри (сериозно хора, това изглежда ужасно тъпо отстрани), спрете да живеете с чалга мислене, спрете да бъдете хомофоби, расисти, сексисти, спрете да ядете в МакДоналдс, спрете да ходите на Слънчака, спрете да възхвалявате хора, които участват в риалити предавания, не позволявайте на  Гери-Никол да бъде ролеви модел на дъщеричката ви, а Криско - на сина ви; спрете да си хвърляте безразборно боклуците където ви попадне, събирайте отпадъците си разделно, ползвайте колкото се може по-малко пластмаса, старайте се да пазарувате от дребни и местни производители, не ползвайте колите си, когато наистина няма нужда, не търкайте билетчета, спазвайте знаците по пътищата, отстъпвайте място на възрастни и бременни в автобусите, дръжте се добре с хора, които ви обслужват, спрете да се скатавате, образовайте се добре и имайте подплатена и интелигентна гражданска позиция, която също така отстоявате с поведението си, спрете да експлоатирате животни ( а знаете ли колко вреда нанася на планетата ТАЗИ глава на ламята???), научете се да живеете семпло и честно, помагайте на непознати, станете ВИЕ добър ролеви модел за децата си, мислете устойчиво и за бъдещето, а не само за днешния ден и колко най-много може да вземете от него, освободете съзнанието си от рекламния модел на живот, от модела, който Биг Брадър е наложил за живеене. Чели ли сте някоя антиутопия? Може би "1984"? Ако не сте, прочетете я! Тръпки ще ви побият от пророчествата на Оруел. Но смело мога да кажа, че всичко зависи от нас, всичко зависи от ежедневните решения, които взимаме, от избора да се влачим безлично по течението, заедно с всички, или да съберем умовете си, да се изправим един по един и да тръгнем към промяната заедно, като променим първо себе си.
Защото сега си мисля и виждам, че така е правилно, че с умни и внимателни действия,с нежна и кротка анархия отвътре ще стигнем далече и колкото по-малко "храним" главите на ламята, толкова по-слаба ще става тя.

image from the internet

No comments:

Post a Comment