Тайната градина

Вместо преразказ...

Тайната градина избуява в душата ми.

(Или е самата ми душа?)

Тя е моето място за усамотяване, за размисъл, за осезание. Градината ми е разнообразна и пъстра, в нея има какви ли не чувани и нечувани видове, които аз съм посяла, ти си посял, животът е посял. Моята тайна градина е свободата да мога да бъда себе си, да обичам света, да създавам. Тя е също мое ателие, където скулптурирам, изрисувам, оцветявам своята лична истина. Тайната ми градина е мой огледален свят, мой малък космос, мястото, където птиците на въображението ми летят на воля, знанието и вярата ми предат своите нишки, идеите се преплитат една в друга като клони на стар дъб.

В моята тайна градина са се вкоренили старите религии на рода, на славяните, на келтите, на мъдрите и древни жени и мъже. Образите, които цъфтят в нея, разказват отдавна забравени истории, носят вечните символи върху челото и гърдите си, възхваляват майката, жената, богинята, обичат дълбоко първосъздателката - Природата. Магията се завърта в спирала, в кръг, в хоро, облива градината в акварелни цветове и тя цъфти, расте, плоди се.

Моята тайна градина всъщност не е тайна, тя е разтворена книга, която всеки може да прочете, да обикне, да замечтае. 

Разгледай я, разгледай ме.

 А ти, застанал пред мен - картината, коя е твоята тайна градина?