Търновски прекрасни гори

но планината взе да липсва много силно.

Помолих камъкът да проговори

и той ми заговори за мъх,

за цвете, за лист, за корен

Гора като спасение

Цветно II

Жълто, бяло, лилаво, зелено, розово, синьо, блести, трепти, ще се побъркам от кеф. Слагам малко снимки, малко звуци и отивам да разхождам кучето сред целия цъфнал живот.

Април е

1. Събуждащата се земя

 2. Цъфналите прасковени дървета

3. Любимите ми нарциси

4. Дворовете, обсипани с глухарчета

5. Снегът по гърба на планината

6. Върбите на Връбница

 7. Тихото жужене на живота

6. Нарастващото усещане, че всичко е наред.

* *

"Високо,

високо,

високо –

в корените."

любимата моя Ирина Милчева 

И няма други думи, които по-добре да опишат усещането ми днес. Вървя по пътеките като замаяна, стискам ръчичката едно златно детенце и гледам ту в клоните на дърветата, ту в корените им. И долу, и горе ми харесва еднакво. Тогава къде е по-добре да си направим къщичка?