В първия ден от юли

изминахме 19 километра навътре в лятото - ваканцията ми започна с първото босо стъпване по камъни и в реки, и обещание за скорошно изкачване на по-високо.

* * *

 Извадихме отново колелата, обухме сандалите и потеглихме. Небето е толкова синьо, а облаците са като захарен памук. Реката е пълнововдна, влачи какво ли не надолу към равното, хълбоците на планината са зелено-бели. Една свобода ме е налегнала, едвам я събирам в себе си. Наистина ли е почти лято? 

I follow rivers

За наше голямо съжаление, тази година се наложи да пропуснем любимия ни Узана Поляна фест, защото времето никак не предразполагаше към спане на палатка. Дори и в по-ниското валя почти непрестанно, а реката течеше все по-пълноводна. В един от малкото сухи дни, яхнахме колелата и проследихме течението на  река Черни Осъм, и тя ни заведе на непознати, закътани местенца. В късния следобед Слънцето се показа и всичко стана златно и тюркоазено, та си спретнахме малък пикник с огън и китари,  и благодарихме на водите за новите пътища.

  

Off we went

И както си мислех, че няма да ми се случи да покарам скоро колело, така изневиделица стъкнахме една приятна вело-разходка за началото на годината.В почти пролетния Януари, за един ден, двадесет километра и няколко странни и малко тъжни местности,  успях да заглуша чувството на вина( виж предния пост), разгледах махалите над Черни Осъм, пих кафе на огън, отпочинах в хамак на Айляк хамак , насладих се на невероятни гледки и измислих грандиозен план за идното лято. А най-хубаво е, че има с кого да споделя всичко това!