Ода за пътешественика-карък

Или как пропътувахме около 700 км за два дни за да отидем на море вместо на Рила,  къмпингувахме в Космоса, спахме под звуците на хиляди птици и бурно море, хлъзгахме се по скалите на Тюленово, колата ни аварира в нищото и за пореден път животът ни показа какви смели и истински приятели-спасители имаме.

И това го пиша съвсем щастлива, разбира се.

Летни дарове

Цялото ми лято на едно място

Започна

 истинското лято и то подобаващо, със спонтанен джулай на един Търновски баир, с песни на Бийтълс и огромно, златно Слънце.
Няколко часа по-късно вече сме на село, мирише на манатарки и на река, едно ми е чудно още, тъкмо ще му свикна и то, хоп, ще се търкулне.

Лятности

п.с. Ако някой иска рецептата за малиновия сироп, да пише :)

* * *

 Извадихме отново колелата, обухме сандалите и потеглихме. Небето е толкова синьо, а облаците са като захарен памук. Реката е пълнововдна, влачи какво ли не надолу към равното, хълбоците на планината са зелено-бели. Една свобода ме е налегнала, едвам я събирам в себе си. Наистина ли е почти лято?