И ето, че последното ходене на хижа за тази година е факт! Тринадесет чифта планинарски обувки и щеки изпратиха окончателно есента и приветстваха ледения зимен вятър.Носовете и косите ни замръзваха, снегът влизаше в очите ни, краката понаболяваха, но каква красота! Съжалявам, че не снимах достатъчно вторият ден от прехода до хижа Мазалат, когато се събудихме в напълно бял свят, но не ми се рискуваше да повредя стария боен другар Никон-а. А и някои гледки не могат да бъдат уловени на снимка. Мога съвсем искрено да кажа, че Мазалат е една от най-гостоприемните хижи, в които съм била, а зимният преход по нищо не отстъпва от летния. За мен това бе един наистина подобаващ край на годината, а освен леката мускулна треска, с мен от планината слезе и огромната благодарност, че съм тук и сега!
