Сега, повече от всякога е необходимо да напиша тази публикация - на фона на раздвижването на Тектонските плочи, както нарече световната ситуация един български журналист. Няма да анализирам протестите срещу Тръмп в САЩ, за това си има социолози и други учени хора, които ще имат теми за обсъждане през следващите месеци. Странен за мен е самият повод, тази крачка назад в хода на историята, това пренебрегване на изградени с много усилия общочовешки взаимоотношения.
Отлагах този текст известно време, защото се боях, че ще го превърна в лична изповед или ще пропагандирам желанието за женска свобода твърде неприкрито, но сега си мисля, какво пък, щом още говорим за феминизъм, значи нещата не са си дошли на мястото. Ще мога оправдано да пусна в пространството няколко свои мисли, а пък който ще да ги чете и критикува.
В ранния си пубертет започнах да забелязвам една тенденция на "разпределяне" на ролите в семейството ми и същевременно да проявявам някакви изначални симптоми на профеминизъм, тази страшна и опасна за обществото болест. Запитах се защо човекът от женски пол се ражда с естествено прикрепени към себе си задължения и функции, които сякаш другият пол не може да изпълни поради някакви неясни и спиритуалистични причини. Говоря за домакинската работа, за родителската ангажираност, дори за финансовата зависимост и за цялостната концепция за жената. Говоря също и за онези очаквания на обществото, които обличат женското дете в розови дрешки, тикат му в ръцете кукли Барби, които някой ден ще оформят напълно погрешен идеал в главата му, подаряват му малки, симпатични кухнички, миниатюрни бебешки колички с гумени акащи бебеподобни, карат го да мечтае за деня, в който ще бъде истинска майка, сякаш е единствената възможна и правилна съдба на момичето.В моята представа децата се раждат абсолютно еднакви и ролево неангажирани, до момента, в който се намеси влиянието на половите шаблони, което има повече негативен, отколкото позитивен характер. Аз също, като всяко средностатистическо момиченце, преобличах кукли, прегръщах парцалени бебета, исках да живея в розовия свят на Барби и всъщност ако това не определяше по-късното ми отношение към мен самата, нямаше да бъде нищо лошо. Защото в периода на подрастване веселият, пъстър, наивен момичешки свят рухна и го измести този на ежедневното самокритикуване и несигурност в самата себе си, произтичащ най-вече от страха, че няма да изпълня норматива на детските си желания. Не познавам напълно момчешката природа, сигурна съм, че налагането на определени модели е също така пагубно за тяхното самочувствие, както и за нашето, за което изказвам тотални симпатии. Както се казва, феминизмът е за всички и този текст ни най-малко не иска да насочи критиката си към обратния пол. По-скоро целя да осъдя генералното разделение на двата пола, което никога не е водило към нищо добро: хората са по-лесни за управление и моделиране, когато са разединени. Може би придавам твърде конспиративен нюанс на нещата, но наблюденията ми са такива.
Това, което ме отвращава най-силно са стереотипите, идеята, че човек трябва да бъде натикан в определена рамка, да бъде окастрен по възможно най-бруталния начин така, че да принадлежи към конкретно подразделение, да пасва. Годините, които изгубих в опит да придобия някаква визуално приемлива форма, са години хвърлени на вятъра. Ако още от дете някой ме бе убедил, че най-доброто и естествено нещо, което мога да бъда е това, което вече съм, то щеше да ми спести много усилия и безмилостно самобичуване. Парадоксът в целия процес на развитие е, че макар и интуитивно да знаех, че мога да бъда и правя каквото си реша, че мога да избера свой собствен път и да изградя свои лични разбирания за пола си, за мен дълго време беше доста тежко да живея с идеята, че никога няма да изглеждам по определен начин, да бъда харесвана от определен тип хора.Сега от разстоянието на опита, това няма особено значение, но за това пък мога с убеденост да обвиня за онова усещане фалшивата представа, която създават медиите, тяхното пагубно влияние върху крехката човешка психика, ежедневното промиване на мозъци, налагането на модели на поведение и визия, които имат две цели- да ПРОДАВАТ и да МАНИПУЛИРАТ! Предоставят ни информация, която ни обърква, кара ни да искаме да живеем по шаблонизиран начин, да бъдем някой друг, да се подлагаме на операции, да минаваме през диети, да пазаруваме от конкретни вериги, да променяме естествения си вид, да бъдем цинични, да бъдем надменни и така нататък. Нищо от изброеното не води до положителни емоции. В средата, в която живеем, външният вид е определящ - ако не изглеждаш по този и този начин, ти се превръщаш неминуемо в аутсайдер, обект на присмех и снизходителност, ходещ магнит за разнообразни етикети. Подобна съдба очаква и индивидите с по-различно мислене; всяко кривване от установените правила е обречено на неразбиране, на отхвърляне.Този агресивен хабитат е създаден от търговци, които не се интересуват от човешкия и морален аспект, а искат да пробутат своя продукт на възможно най- много хора, да създадат разделение, да генерират омраза. Виждам ежедневно как момичета на 14 години държат да изглеждат на 25, гримирани от главата до петите, маскирани с изкуствена самонадеяност, нападателни, гладни малки същества, които се подиграват на онези 2% свежи, ненапудрени и непринудени техни съученички. И как да ги виня, след като в главите им е посята фалшива, имагинерна и доста обидна идея. За този огромен брой девойки единствена истина и смисъл на съществуването им е да изглеждат добре спрямо изискванията на модните сайтове - тъжно и страшно доброволно ограничаване и ежесекундно робуване на външността.
Това в техните по-късни години може би ще доведе до друг основен ролеви модел - средностатистическата съвременна жена, от която се очаква да бъде в перфектна форма, да има определени мерки, да яде малко, но да готви отлично, да има кариера, но да бъде и добра къщовница, да има мнение, но не твърде крайно, да излъчва сексапил без да е твърде натрапчива, да бъде отдадена съпруга и майка, да не противоречи твърде, да обслужва с удоволствие половинката си, децата си, да бъде всеотдайна, красива, не твърде еманципирана...Ако този модел ви пасва, толкова по-добре за вас. Ако ли не, то съгласете се, че всичко изброено по-горе е камара с ГЛУПОСТИ!Тези идеали са изфабрикувани от Холивудските студия, от списанията за красота, от музикалната индустрия, от козметичните гиганти, от хранителните корпорации. Външният вид на една жена е толкова неин личен избор, колкото решението да има деца, да бъде домакиня или да работи. Никой на тази планета не би трябвало да определя размерите на собствената самооценка, на индивидуалната представа за себе си. Никой няма правото да казва как трябва да изглежда един човек, какво трябва да прави, каква роля да изиграе в света, защото всичко е въпрос на себеусещане. Възхищавам се на жени и мъже, които имат свободата да бъдат себе си на 100 процента, без да се срамуват от това, че не попадат в "правилната" категория, че са по-различни от илюзорната идея за красота, че са избрали да вървят по път, който им носи удовлетворение и ги развива като личности, а не ги превръща в роби на системата.Знаейки колко трудно се изгражда самоуважението, и работейки усилено в тази посока, се надявам на време, в което ще мога окончателно да си простя всичкото самообвинение и отхвърляне, и ще стана краен поклонник на радикалната самолюбов!Същото се надявам да сполети и всички хора, притиснати по един или друг начин от тежестта на стереотипите! Вие не сте онова, което искат от вас да бъдете! Вие сте по-добро, вие сте себе си!
 |
| artwork by Phoebe Wahl |
Други постове на социални теми: Коледа, За (козм)етиката, Изкореняване на културата, Вегетариански опит
