Планината ми

сезони зима-пролет, а лято-есен тепърва предстоят

а 2018-та също беше планинска година, може би ще я опиша някой ден.

Добрила мила

Странно е да пиша за преживяване, което се е случило пред почти един месец и да се опитам да го опиша след като усещането вече се е утаило. Станала съм малко немарлива към публикуването, знам го.Може би липсата на обратна връзка ме кара понякога да не искам да пиша и споделям, но после си казвам "Айде сега, какво пък?" и хващам за крайчеца някоя кратка история.

За пореден път осъзнавам колко по-близка до мен е южната част на Стара Планина, колко по-спокойна и позната ми е, макар, че повече съм качвала от север. Има силна сантиментална стойност за мен, предполагам. Преживяването с лифт Сопот беше за мен лично повече забавление, за другите повече дискомфорт, но философски го сметнахме за нов и цялостно позитивен опит. Откриваха ни се замайващи гледки, вятър в косите, небето едно такова огромно и безкрайно и за капак ята парапланеристи. Беше ми много въздушно и проветриво! А за Добрила само хубаво или нищо!За мен лично е една от най-приятните хижи, в които съм спала, чиста, достъпна, приятелска. И правят чудесно сладко от боровинки, което ти боядисва езика и зъбите в лилаво :) 

Mountain man

Или ретроспективно за планината, която ме е накарала да се влюбя в нея още седемнадесет годишна.Тук са събрани кадри от почти всички места на които съм била в Балкана, започващи от 2005-та година и завършващи август, тази година.Смея да кажа, че Стара планина е най-чаровната и хуманна планина в България, а живот и здраве догодина или по-догодина ще събера сили за Ком-Емине!

                                                      хижа Триглав- хижа Соколна, 2005г.

 хижа Козя стена, 2013г.

 заслон Орлово гнездо, 2013г.

 хижа Плевен-връх Ботев-хижа Рай, 2012г.

 хижа Русалка, 2010г.

 горски дом Българка, 2009-2012г.

хижа Балкански рози, 2010г.