* * *

В първите снимки- цар Януари. В следващите- опърпаният Февруари и плаха надежда за пролет. Днес в гората се чуваха птички и някак си ми се стори, че я усещам, че идва. Обаче сега пак вали сняг и си казвам, тая зима няма край, просто е вечна...

Sun salutations

Здравей, мило Слънце! Здравей, зеленинка! Здравейте, весели пикници!Привет, познати пътища! Здравей, любима топлина, здравей, здравей, здравЕЙ, Живот!

И после, лека нощ, любимо Слънце!

 Този декември е все едно по моя поръчка, слънчев и топъл, като закъсняло циганско лято (извинете ме, любители на ските, само още малко да се порадвам на Райчо).Зимното слънцестоене отмина със своята най-дълга нощ и колелото пак се търкулна. Вървим по познатите пътеки на Баба Стана, пълно е с птици из голите клони, щракат с клюнчета, веселят се, подсвиркват си в такт с лекия вятър и имам чувството, че идва пролет, а не зима.

Със сняг или не, пожелавам ви весели празници, светлина и радост през цялата идна година! Бъдете добри и човечни всеки един ден!

Великден

След уикенди като този, изпълнен със зелена трева, мощта на придошлата река, традиционни Балкански ястия, дъждец, последван от ярко слънце и синьо небе; след такива дни просто не мога да се прибера обратно в града без да ми се разбие сърцето. 

                              

п.с. Някой ден, не много далеч във времето, ще дойда да живея тук и няма да се налага да си тръгвам...