* * *

Чета я бавно, като библия.Оставям се на морето да ме носи като хартиено корабче, да ме приспива, вълнува, да се влива в мен. Заспивам и сънувам маслини с хляб и зехтин, сънувам Крит, който никога не съм виждала, надушвам мирис на портокали във вечерния въздух и танцувам сиртаки, на което не знам стъпките. 

Това правят хубавите книги, пренасят те някъде другаде. 

Брр...

Ноември стана още по-студен и безмилостен. Търпя го едва едва, а зимата тепърва ще праща ледени тръпки по гърба ми. Признавам си, макар, че съм зимно бебе, си падам по Райчо и лятото. Хубавото е, че в дългите, мрачни вечери има време за хубави книги и Тикви Фамозки. А и студът предразполага към гушкане.

Тиква Фамозка- половин тиква, нарязана на кубчета,

канела,

бучка масло,

кафява захар колкото душа сака,

два пръста вода в тавичката,

стафиди към края на печенето

Уникална книга, дано да я преведат на Български.Горещо я препоръчвам, особено на дамите.

И туй то :)