Веган кюфтета по време на карантина

Трябват ви:
пет картофа, които да обелите и сварите цели в подсолена вода;
една чаена чаша киноа, която също да сварите до готовност;
пресен лук;
чесън на прах;
чубрица;
кимион;
черен пипер
или въобще любимата ви подправка;
галета.
Сварените картофи изцеждате от водата, намачквате и към тях добавяте киноа и пресния лук. Слагате подправките и сипвате галета на око, разбърквате и изчаквате 5 минути сместа да стегне. Загрявате фурната на 200 градуса. Оформяте кюфтенцата и слагате върху хартия за печене. Поливате със зехтин и пъхвате във фурната. Печете от двете страни до златиста готовност. Може да гарнирате със салата от сурова коприва и спанак, да им сложите хумус, лютеница или каквото душа желае.

Можете да готвите на звуците на ей това-

Ако Мохамед не иде при планината

планината идва при Мохамед и му носи манатарки и пачи крак. Мохамед и Мохамедка слагат в тенджера с гореща вода две консерви сварен бял боб, един нарязан на дребно морков, домашна чубрица, домашен босилек, миналогодишна мащерка, брана по баирите, червен пипер, малко олио и сол. Манатарките, пачи крачетата, лука и чесъна слагат да се запържат, добавят малко печена чушка, после изсипват всичко при бобеца, моркова и цялата компания; Мохамед прави една гъста, гъста запръжка с типово брашно и боба става истински трепач. Целият магически ритуал се прави на фона на кубинска музика, за по-люто и горещо.

Копривка

от двора. Само дето са ми много градски ръцете и не я брах аз. Обаче със същите тия градски ръце нарязах лук, морков и чушка, задуших ги заедно с копривата, размих в масълце малко препечено брашно, сложих го при зелениите, чукнах две яйца, разбърках със сиренце, девесил и магданоз и ето на, чудна каша-желязка.

Една изминала седмица

в снимки. О, каква седмица само! Пълна, пълна до горе с какво ли не, първо рошава, сърдита, ядосваща, после весела, смешна, рожденденска, шоколадова.Седмица, в която търсих нещо ново в познатите улици, в познатия път, в любимите художници, в огледалото. За пореден път разбрах, колко лесно се оставям по течението, независимо на къде отива реката, дали е буйна или кротка, дали ми харесва или не.Добре, че си имам рибка-спасител у нас.И в този ред на мисли,  Христо навърши 33- да ми е честит, да е здрав и силен. Гордея се с него, защото в същия ден стана и шофьор, истински магенсик е. В негова чест направих един сладък, сладък шоколадов тарт по тази рецепта, сменяйки ягодите с банани, ей тъй, за разнообразие. 

И пак, докато бърборя, боря се, изплувам, плискам с крака по гръб и хоп! влетяла другата, нова седмица с нейните вади, бързеи и брегове. А ние сме лодки, ладии, корабчета...

Treats

Отдавна не съм отделяла цяла публикация за рецепта, но тази заслужава. Със Свеки приготвихме тези вкусни и хрупкави банички, съвсем, съвсем постни (тоест веган).

1. Трябват ви ръчно точени кори, защото другите са много тънки и бързо изсъхват. Сгъвате една кора на две, после разрязвате през средата така, че да се получат две равни парчета.

2. Втората стъпка е да приготвите плънката за баничките. За нея ви трябват:
праз колкото душа иска;
един-два настъргани картофа;
настърган морков;
спанак на око;
зехтин/олио;
копър и сминдух на цвят
Всичко това задушавате под капак и смъквате от огъня когато омекне.

 3. За една баничка се слага около една супена лъжица плънка. Баничката се сгъва, започвайки от празния долен ъгъл и придържайки се към триъгълната форма.

В намаслена тавичка подреждате сгънатите банички и ги намазвате с малко мазнина. Пекат се на умерена фурна (180-200 градуса). Тъй като ние пекохме на печка на дърва, баничките станаха готови за 10 минути. 

Воала! Облизахме си пръстите многократно, а плънката може да се направи с какво ли не. 

Докато приготвяхме продуктите хвърляхме по едно око и на гледките през прозореца, които не бяха за изпускане :) 

За дългите вечери и късите дни...

Както обичам да казвам,  колелото на годината се завъртя, този път спокойно и плавно, без особени и резки промени. Първият месец почти си отиде, а вторият е кратък и отдолу под всичкия сняг и лед, Природата се готви за събуждане. Нетърпелива съм, както винаги, за зелени поляни и ярки минзухари, но студът все още пари и реже, всичко под краката ми скърца и търся инстинктивно домашното топло. Хубаво е, от друга страна, че дните минават бързо, защото и работното време минава по-неусетно, а вечерите мога да ползвам да чета, да пиша, да порисувам, да приготвя нещо хрупкаво или просто да се отдам на лентяйстване. 

Не крия от никого душевните си принадлежности и любовта си към старите религии. В студеното и тъмно огънят е най-обичан спасител и гледам да му отдавам почит. Мисля си също, че сега е момента за заземяване и изчистване на старото за новото, когато нощта бавно, незабележимо, но неизбежно започва да накъсява. Мисля си, че сега е времето за полагане на основите за през годината, каквито и да са те- било то за някакво начинание, било то за промяна в светоусещането, себеусещането, идеологията, визията или даже начина на хранене. Естествено не си въобразявам, че мога да постигна всичко, за което си мисля, но поне се опитвам да следвам някакво вътрешно усещане за промяна и раздвижване. Отново виждам колко много неща са ме дърпали назад през изминалата година и все още не успявам да се отърся от тях, но ги отбелязвам, осъзнавам ги, обработвам ги внимателно. Ясно ми е, че всички влачат старата си кожа след тях. Ясно ми е също, че такива мигове, които поставят много изпитания пред нас, са тези мигове, в които трябва да изорем почвата за да се посее нещо ново и чистичко. Поне така си мисля аз :)

Но стига бъбрене, сега към рецептата:

Овесени крекери: 

• 1 и 1/2 ч. чаша фини овесени ядки или овесени трици
• 1/2 чаена лъжица сол
• щипка сода бикарбонат
• 20 г. масло
• 80 мл. вода (една малка ракиена чаша)
• Овесените ядки/трици се смесват със солта и содата. Оставят се на страна.В тенджерка или метално канче се смесват водата и маслото. Загряват се докато маслото се разтопи и сместа започне да ври.Добавя се към овесените ядки и се разбърква докато се образува тесто, което се оформя на топка.Тестото се разточва на кръг върху хартия за печене и се нарязва на триъгълничета. Пекат се в предварително нагрятата на 150 градуса фурна, за около 35-40 минути, докато придобият златисто кафяв цвят. След като ги извадите от фурната, оставете ги да подишат и след като изстинат, приберете в кутия. Или пък излапайте веднага!

Лимо нада дада

Аз пък предпочитам да й казвам на галено Лятонада!Вкъщи сме отворили всички прозорци, рисуваме,  слушаме Lemongrass и пием това чудно, магично питие. Ето и рецептата, ако някой случайно не я знае:

2 лимона
3 супени лъжици (кафява) захар
1 литър сода
1 блендер

Лимон номер 1 се обелва и заедно със захарта се блендира докато стане на каша. Лимон номер 2 се нарязва на кръгчета, и заедно със содата се сипва в кана; добавя се лимоновият концентрат от Лимон номер 1, разбърква се и се пийва с наслада! Ако ви допада, сложете ментови листа.

п.с. Съвсем скоро открих, че освен лимонада, обичам и поезията на Мария Донева. 

Брр...

Ноември стана още по-студен и безмилостен. Търпя го едва едва, а зимата тепърва ще праща ледени тръпки по гърба ми. Признавам си, макар, че съм зимно бебе, си падам по Райчо и лятото. Хубавото е, че в дългите, мрачни вечери има време за хубави книги и Тикви Фамозки. А и студът предразполага към гушкане.

Тиква Фамозка- половин тиква, нарязана на кубчета,

канела,

бучка масло,

кафява захар колкото душа сака,

два пръста вода в тавичката,

стафиди към края на печенето

Уникална книга, дано да я преведат на Български.Горещо я препоръчвам, особено на дамите.

И туй то :) 

Зимнини

Дойде време да събираме топлинка и да се подготвяме за идващата зима. Все повече се завъртам в кухнята и все по-малко навън. Шипките за чая най-накрая са напълно сухи, земните зеленчуци са отново в менюто ни, ръцете ме сърбят да замеся хляб, а наскоро приготвих този, както ние го кръстихме Празник, взет от любимия блог на Буба. Рецептата тук, а Празника в търбуха на скришно.

Домошараства

Липсата на достатъчно свободно време за активно пътуване култивира една особена любов към дома и малките домашни грижи- готвенето, подреждането на шкафове, четенето, миризмата на чисто пране, сушене на билки, стоенето на балкона и отглеждането на миниатюрни домати. И все пак лятото продължава и скоро тази комфортна домошарска зона ще трябва да бъде разбъркана, планината зове!

Рецептата за зеленчукова запеканка е много простичка:

любим зеленчук на куп, който се сварява в куркума, нарязва се в тава, поръсва се с чер пипер, чубрица, кимион, овесени ядки, обърква се със сол, зехтин и две яйца ( малко кашкавал също подхожда) и се пече на умерен огън.

Кръстихме чери домата Диего. Don't ask, long story.

Вечерни удоволствия

Във вечерта след първия работен ден от седмицата си приготвихме веге пица, която аз похапвам на фона на това, докато Селинджър ме очаква.

Ако решите да приготвите пицата ви трябват :
4 супени лъжици брашно(ръжено за предпочитане)
щипка сол
щипка чубрица
щипка риган
1 голяма тиквичка
5-6 кралски печурки
3 яйца
четвърт мая
1 зелена чушка
кашкавал/гауда

В купа маята се разтваря в две супени лъжици вода, предварително надребнените продукти се слагат вътре, заедно с яйцата, брашното и подправките, разбърква се добре и се изсипва в тава, покрита с хартия за печене. Пече се в умерена фурна (150-160 градуса) докато не позлатее.И после ом ном ном!

Веган бонбони

Не съм веган, признавам си, но се опитвам  да се храня правилно и природосъобразно, макар и да не мога да се откажа от сирената.За това пък открих, че мога да заместя сладките продукти с ядки, мед, тахан и фурми.Тези бонбони, които се получават от смесването на горните продукти, са напълно веган, нямат животински продукти, нямат Е-та, нито пък захар, бои или оцветители.Стават бързо, а са просто божествени.

Нужни са ви:
шепа орехи
шепа сурови семки
или просто две шепи любими ядки(сурови!)
5-6 пресни фурми
супена лъжица мед
2 супени лъжици сусамов тахан
настъргани кори от портокал
сушени плодове по избор
сусам за поръсване
щипка въображение

След като оформя топчета и ги поръся със сусам, ги пъхвам за малко във фризер за да стегнат, но това е мой личен избор!Директното хапване е препоръчително :)

Тиквена супа (ей така,между другото)

Моята най-любима крем супа за всички времена! Единственият неприятен момент в приготвянето й е беленето на тиквата, но крайният резултат компенсира.

Ето какво е нужно за около шест порции:

1.За цвят:
Около половин обелена оранжева тиква.
Една глава лук
Голяма скилидка чесън
Два/три средно големи картофа

2. На вкус:
Сол
Дафинов лист
Масло
 Къри
Кимион
Куркума

3. Нарязват се:
Тиквата
Лукът и чесънът
Картофите

 В средно голяма тенджера се разтапя маслото, слагат се подправките, чесънът и лукът.След като леко се запържат се добавят и останалите продукти, захлупват се с капак, като се налива съвсем малко вода, колкото да не загорят по дъното. Периодично им се долива по още, докато водата не ги покрие.Слагат се сол и дафинов лист, и супичката се оставя да ври на бавен огън.Когато всички зеленчуци са мекички, се смъква от огъня, пасира се и...

Който харесва мононатриев глутамат, може да си добави бульон ;)

Тарка Дал (Tarka Dhal)

Официално една от любимите ми интерпретации на индийската кухня.Става бързо и е много, много вкусна!

Необходими продукти:

1.Основни
500гр. червена леща ( количеството може да варира спрямо порциите)
2 бр. домати
2 скилидки чесън
2 глави лук.
масло/зехтин

2.Подправки
кимион
куркума
кориандър
черен пипер
морска сол

Лещата се накисва за 20-30 минути (докато приготвим другите продукти), а лукът и доматите се нарязват на ситно.

В тенджера с малко масло на дъното смесваме лещата, лукът, доматите, куркумата, солта и 3ч.ч. вода( нещо такова като в снимка 4.)

Докато лещата ври на бавен огън, чесънът се наситнява, ето така:

След като водата заври и се изпари, в тиган с масло се запържва леко нарязаният чесън, кимионът, черен пипер, кориандър, а после се сипват в лещата(която би трябвало да е станала на кашичка).Смъква се от котлона и voilà!

И всичко това препоръчвам да се прави и хапва на ето това: