* * *

 Извадихме отново колелата, обухме сандалите и потеглихме. Небето е толкова синьо, а облаците са като захарен памук. Реката е пълнововдна, влачи какво ли не надолу към равното, хълбоците на планината са зелено-бели. Една свобода ме е налегнала, едвам я събирам в себе си. Наистина ли е почти лято?