Sunday, January 22, 2017

Радикална самолюбов

Сега, повече от всякога е необходимо да напиша тази публикация - на фона на раздвижването на Тектонските плочи, както нарече световната ситуация един български журналист. Няма да анализирам протестите срещу Тръмп в САЩ, за това си има социолози и други учени хора, които ще имат теми за обсъждане през следващите месеци. Странен за мен е самият повод, тази крачка назад в хода на историята, това пренебрегване на изградени с много усилия общочовешки взаимоотношения. 
 Отлагах този текст известно време, защото се боях, че ще го превърна в лична изповед или ще пропагандирам желанието за женска свобода твърде неприкрито, но сега си мисля, какво пък, щом още говорим за феминизъм, значи нещата не са си дошли на мястото. Ще мога оправдано да пусна в пространството няколко свои мисли, а пък който ще да ги чете и критикува.
  В ранния си пубертет започнах да забелязвам една тенденция на "разпределяне" на ролите в семейството ми и същевременно да проявявам някакви изначални симптоми на профеминизъм, тази страшна и опасна за обществото болест. Запитах се защо човекът от женски пол се ражда с естествено прикрепени към себе си задължения и функции, които сякаш другият пол не може да изпълни поради някакви неясни и спиритуалистични причини. Говоря за домакинската работа, за родителската ангажираност, дори за финансовата зависимост и за цялостната концепция за жената. Говоря също и за онези очаквания на обществото, които обличат женското дете в розови дрешки, тикат му в ръцете кукли Барби, които някой ден ще оформят напълно погрешен идеал в главата му, подаряват му малки, симпатични кухнички, миниатюрни бебешки колички с гумени акащи бебеподобни, карат го да мечтае за деня, в който ще бъде истинска майка, сякаш е единствената възможна и правилна съдба на момичето.В моята представа децата се раждат абсолютно еднакви и ролево неангажирани, до момента, в който се намеси влиянието на половите шаблони, което има повече негативен, отколкото позитивен характер. Аз също, като всяко средностатистическо момиченце, преобличах кукли, прегръщах парцалени бебета, исках да живея в розовия свят на Барби и всъщност ако това не определяше по-късното ми отношение към мен самата, нямаше да бъде нищо лошо. Защото в периода на подрастване веселият, пъстър, наивен момичешки свят рухна и го измести този на ежедневното самокритикуване и несигурност в самата себе си, произтичащ най-вече от страха, че няма да изпълня норматива на детските си желания. Не познавам напълно момчешката природа, сигурна съм, че налагането на определени модели е също така пагубно за тяхното самочувствие, както и за нашето, за което изказвам тотални симпатии. Както се казва, феминизмът е за всички и този текст ни най-малко не иска да насочи критиката си към обратния пол. По-скоро целя да осъдя генералното разделение на двата пола, което никога не е водило към нищо добро: хората са по-лесни за управление и моделиране, когато са разединени. Може би придавам твърде конспиративен нюанс на нещата, но наблюденията ми са такива.
Това, което ме отвращава най-силно са стереотипите, идеята, че човек трябва да бъде натикан в определена рамка, да бъде окастрен по възможно най-бруталния начин така, че да принадлежи към конкретно подразделение, да пасва. Годините, които изгубих в опит да придобия някаква визуално приемлива форма, са години хвърлени на вятъра. Ако още от дете някой ме бе убедил, че най-доброто и естествено нещо, което мога да бъда е това, което вече съм, то щеше да ми спести много усилия и безмилостно самобичуване. Парадоксът в целия процес на развитие е, че макар и интуитивно да знаех, че мога да бъда и правя каквото си реша, че мога да избера свой собствен път и да изградя свои лични разбирания за пола си, за мен дълго време беше доста тежко да живея с идеята, че никога няма да изглеждам по определен начин, да бъда харесвана от определен тип хора.Сега от разстоянието на опита, това няма особено значение, но за това пък мога с убеденост да обвиня за онова усещане фалшивата представа, която създават медиите, тяхното пагубно влияние върху крехката човешка психика, ежедневното промиване на мозъци, налагането на модели на поведение и визия, които имат две цели- да ПРОДАВАТ и да МАНИПУЛИРАТ! Предоставят ни информация, която ни обърква, кара ни да искаме да живеем по шаблонизиран начин, да бъдем някой друг, да се подлагаме на операции, да минаваме през диети, да пазаруваме от конкретни вериги, да променяме естествения си вид, да бъдем цинични, да бъдем надменни и така нататък. Нищо от изброеното не води до положителни емоции. В средата, в която живеем, външният вид е определящ - ако не изглеждаш по този и този начин, ти се превръщаш неминуемо в аутсайдер, обект на присмех и снизходителност, ходещ магнит за разнообразни етикети. Подобна съдба очаква и индивидите с по-различно мислене; всяко кривване от установените правила е обречено на неразбиране, на отхвърляне.Този агресивен хабитат е създаден от търговци, които не се интересуват от човешкия и морален аспект, а искат да пробутат своя продукт на възможно най- много хора, да създадат разделение, да генерират омраза. Виждам ежедневно как момичета на 14 години държат да изглеждат на 25, гримирани от главата до петите, маскирани с изкуствена самонадеяност, нападателни, гладни малки същества, които се подиграват на онези 2% свежи, ненапудрени и непринудени техни съученички. И как да ги виня, след като в главите им е посята фалшива, имагинерна и доста обидна идея. За този огромен брой девойки единствена истина и смисъл на съществуването им е да изглеждат добре спрямо изискванията на модните сайтове - тъжно и страшно доброволно ограничаване и ежесекундно робуване на външността. 
 Това в техните по-късни години може би ще доведе до друг основен ролеви модел - средностатистическата съвременна жена, от която се очаква да бъде в перфектна форма, да има определени мерки, да яде малко, но да готви отлично, да има кариера, но да бъде и добра къщовница, да има мнение, но не твърде крайно, да излъчва сексапил без да е твърде натрапчива, да бъде отдадена съпруга и майка, да не противоречи твърде, да обслужва с удоволствие половинката си, децата си, да бъде всеотдайна, красива, не твърде еманципирана...Ако този модел ви пасва, толкова по-добре за вас. Ако ли не, то съгласете се, че всичко изброено по-горе е камара с ГЛУПОСТИ!Тези идеали са изфабрикувани от Холивудските студия, от списанията за красота, от музикалната индустрия, от козметичните гиганти, от хранителните корпорации. Външният вид на една жена е толкова неин личен избор, колкото решението да има деца, да бъде домакиня или да работи. Никой на тази планета не би трябвало да определя размерите на собствената самооценка, на индивидуалната представа за себе си. Никой няма правото да казва как трябва да изглежда един човек, какво трябва да прави, каква роля да изиграе в света, защото всичко е въпрос на себеусещане. Възхищавам се на жени и мъже, които имат свободата  да бъдат себе си на 100 процента, без да се срамуват от това, че не попадат в "правилната" категория, че са по-различни от илюзорната идея за красота, че са избрали да вървят по път, който им носи удовлетворение и ги развива като личности, а не ги превръща в роби на системата.Знаейки колко трудно се изгражда самоуважението, и работейки усилено в тази посока, се надявам на време, в което ще мога окончателно да си простя всичкото самообвинение и отхвърляне, и ще стана краен поклонник на радикалната самолюбов!Същото се надявам да сполети и всички хора, притиснати по един или друг начин от тежестта на стереотипите! Вие не сте онова, което искат от вас да бъдете! Вие сте по-добро, вие сте себе си!

artwork by Phoebe Wahl


5 comments:

  1. Самоуважението наистина при някои хора е трудно за изграждане. На мен самата ми отне известно време. Обществото обаче ни налага нереалистични представи как да стане това и много момичета/жени попадат в капана, както и ти си написала. Тъжно е, че все още разни дейности се делят на "мъжка" или "женска" работа (но визирам дейности, които не зависят от физическата издръжливост, защото нека признаем, че природата ни е създала различни).

    ReplyDelete
    Replies
    1. Привет и благодаря за споделеното мнение! Бързам да кажа, че напълно се съгласявам, че физическият фактор е изключително важен, както и, че това е нещото, което ни различава. Според мен то трябва да бъде и единственото :)

      Delete
  2. Много ми хареса текстът ти. Мисля, че повечето момичета изживяват тази драма с очакванията на обществото към тях, а много от тях и в по-зряла възраст не успяват да се освободят за усещането за несъвършенство, което им се втълпява ден след ден. Да се опитва човек да се нагажда към тези стереотипи е отчайващо безплодно занимание, защото те непрекъснато си противоречат едни на други.
    За мен кашата е още по-голяма, защото имам двама сина. Покъртително е как това да бъдеш мъж често се приравнява с „мъжкарщина“, с най-примитивните прояви на the dominant male, с мускули, трещящи бързи коли, смръщени вежди, псуване и поглъщане на алкохол. И особено ужасяващо е да гледам как голям брой жени насърчават синовете си да имат точно такива прояви. Аз пък по друг начин си го представям. Представям си истинския мъж не като способен на насилие, а като способен да победи у себе си склонността към насилие. Пълно е (и в съвремието, и в историята) с мъже, които демонстрират, че това не е просто някаква измислена представа. Мъжът-закрилник, мъжът-творец, мъжът, който гради, а не руши – според мен всеки може да изброи стотици имена на такива хора. Аз вярвам, че всяко момче може да стане такъв мъж, стига някой да му покаже пътя. Много ми хареса текстът на Елизабет Гилбърт отпреди няколко дни във фейсбук: „Men will find their spiritual evolution in a different way than women. Men can only step into the "Divine Masculine" by learning how to be softer — by learning how to be humble, how to feel empathy, how to be self-sacrificing, how to put the needs of others before the raging demands of their own egos, how to share, how to forgive, how to be tender toward the vulnerable and suffering, and how to turn the other cheek instead of reacting with rage and violence.“ Гилбърт продължава с това, че ние жените пък трябва да се научим да бъдем по-корави. :-) И да не даваме на никого да ни обяснява кои сме, какви сме и как да живеем.

    ReplyDelete
    Replies
    1. ДА!ДА!ДА!
      След като написах текста се замислих, че малко пренебрегнах стереотипите, които се налагат върху момчетата-при тях със сигурност е адски болезнено да не влязат в представата за алфа-мъжага, да не излъчват сила, да не доминират, да не бъдат агресивни.Особено като не вярвам, че сме териториални животни, кому е нужно всичко това???

      Delete
  3. Благодаря за този текст. Тероризмът (наричам го така, защото така го усещам) спрямо жените се засилва с всяка нейна изминала година. На 35 ако не си влязла в ролята на майка, съпруга, жена с вече добра кариера и доходи, обществото в България те отхвърля като отпадък. Усещам го на гърба си. Затова благодаря. Точно от това имах нужда днес. Притисната пред решения, които не са моите решения и изправена пред дилемата дали да не продължа сама, но вярна на вътрешното си усещане за себе си.

    ReplyDelete