Ако Мохамед не иде при планината

планината идва при Мохамед и му носи манатарки и пачи крак. Мохамед и Мохамедка слагат в тенджера с гореща вода две консерви сварен бял боб, един нарязан на дребно морков, домашна чубрица, домашен босилек, миналогодишна мащерка, брана по баирите, червен пипер, малко олио и сол. Манатарките, пачи крачетата, лука и чесъна слагат да се запържат, добавят малко печена чушка, после изсипват всичко при бобеца, моркова и цялата компания; Мохамед прави една гъста, гъста запръжка с типово брашно и боба става истински трепач. Целият магически ритуал се прави на фона на кубинска музика, за по-люто и горещо.

Копривка

от двора. Само дето са ми много градски ръцете и не я брах аз. Обаче със същите тия градски ръце нарязах лук, морков и чушка, задуших ги заедно с копривата, размих в масълце малко препечено брашно, сложих го при зелениите, чукнах две яйца, разбърках със сиренце, девесил и магданоз и ето на, чудна каша-желязка.

Food for the soul

Храненето винаги ми е било малко болна тема. Дълги години се люшках между различни хранителни крайности, коя от коя по-неправилна за тялото ми. През последните около година и половина започнах да се вслушвам във вътрешния си глас и да осъзнавам какво всъщност иска физическата ми обвивка.Това, обаче ми костваше, а и все още ми коства, ужасно много усилия. През тези изминали почти две години отрязах завинаги много, много неща от менюто си, които преди съм поглъщала във всякакви количества- кола, спагети, тесто, сокове, плодови млека, крекери, сметана, пържено...списъкът може да продължи до безкрайност. В момента ям много плодове и зеленчуци, черен хляб (и то рядко), сурови ядки, отново не ям месо и риба, все още хапвам млечни продукти, без да прекалявам с тях.Признавам, че понякога ми е трудно да не консумирам бял хляб или сладко, дори не съм отказала напълно шоколада, но и това ще стане с времето.Имам достатъчно мотиви за да съм сигурна, че вървя по правилния път, както и знам, че усилията ми няма да са безплодни.Въобще и не намирам за нужно да обяснявам колко е важно правилното хранене, колко енергия дава (най-вече духовна), колко добре изглеждат дългогодишните вегетарианци, колко вкусна може да бъде растителната храна, колко невероятно е да пребориш лакомията. Ако някои все още има колебания, то нека прегледа сайта на Българско Вегетарианско Общество, блога на тази страхотна дама , вегетарианските рецепти ето тук, и нищо чудно да открие себе си :)

images me/google