Септември в кадри

ей тъй просто, да не ги забравя

Една изминала седмица

в снимки. О, каква седмица само! Пълна, пълна до горе с какво ли не, първо рошава, сърдита, ядосваща, после весела, смешна, рожденденска, шоколадова.Седмица, в която търсих нещо ново в познатите улици, в познатия път, в любимите художници, в огледалото. За пореден път разбрах, колко лесно се оставям по течението, независимо на къде отива реката, дали е буйна или кротка, дали ми харесва или не.Добре, че си имам рибка-спасител у нас.И в този ред на мисли,  Христо навърши 33- да ми е честит, да е здрав и силен. Гордея се с него, защото в същия ден стана и шофьор, истински магенсик е. В негова чест направих един сладък, сладък шоколадов тарт по тази рецепта, сменяйки ягодите с банани, ей тъй, за разнообразие. 

И пак, докато бърборя, боря се, изплувам, плискам с крака по гръб и хоп! влетяла другата, нова седмица с нейните вади, бързеи и брегове. А ние сме лодки, ладии, корабчета...

Домошараства

Липсата на достатъчно свободно време за активно пътуване култивира една особена любов към дома и малките домашни грижи- готвенето, подреждането на шкафове, четенето, миризмата на чисто пране, сушене на билки, стоенето на балкона и отглеждането на миниатюрни домати. И все пак лятото продължава и скоро тази комфортна домошарска зона ще трябва да бъде разбъркана, планината зове!

Рецептата за зеленчукова запеканка е много простичка:

любим зеленчук на куп, който се сварява в куркума, нарязва се в тава, поръсва се с чер пипер, чубрица, кимион, овесени ядки, обърква се със сол, зехтин и две яйца ( малко кашкавал също подхожда) и се пече на умерен огън.

Кръстихме чери домата Диего. Don't ask, long story.