Разните му есенни неща

които ми грабваха окото докато качвахме пътеката до Зелениковец, докато гоних котките из двора на къщата в Орешак, докато лежах по поляните на Баба Стана и докато крачех по тесните улички на Търново.

Една изминала седмица

в снимки. О, каква седмица само! Пълна, пълна до горе с какво ли не, първо рошава, сърдита, ядосваща, после весела, смешна, рожденденска, шоколадова.Седмица, в която търсих нещо ново в познатите улици, в познатия път, в любимите художници, в огледалото. За пореден път разбрах, колко лесно се оставям по течението, независимо на къде отива реката, дали е буйна или кротка, дали ми харесва или не.Добре, че си имам рибка-спасител у нас.И в този ред на мисли,  Христо навърши 33- да ми е честит, да е здрав и силен. Гордея се с него, защото в същия ден стана и шофьор, истински магенсик е. В негова чест направих един сладък, сладък шоколадов тарт по тази рецепта, сменяйки ягодите с банани, ей тъй, за разнообразие. 

И пак, докато бърборя, боря се, изплувам, плискам с крака по гръб и хоп! влетяла другата, нова седмица с нейните вади, бързеи и брегове. А ние сме лодки, ладии, корабчета...

* * *